Автобус 413: Сексът и градът - 40 +

Четвъртък, края на работания ден. Пристига автобусът, дупча си съвестно билет и съзирам само едно, единствено седящо място. Блъсканицата е ужасяваща, за това решавам да седна. Мястото е едно от четирите седалки между първата и втората врата, обърнати лице в лице.

Супер тясно е, но успявам. Даже немога и да се отпусна на седалката, защото има някакви пликове в краката ми, а компанията в моя свят "метър на метър" непрекъснато се поклаща от смях напред - назад, наляво - надясно... Шушукат, гледат закачливо, остроумничат...
Няма как, ставам свидетел на целия около 20 минутен разговор.

(само едно пояснение - и трите жени на видима възраст 40+, явно работят заедно в счетоводен отдел на някаква фирма..., поне така успях да разбера. Ето и по-интересната част :-)

- ... ооо, не! Омръзна ми, ще го гоня вече!!!
- Чакай, чакай кажи ти, къде го намери този твой младеж?
- ха ха, няма да повярвате, но по Интернет (другите две ах-ват! ) Не в сайт за запознанства, а докато си търсех работа в jobs. Виждам обява, която звучеше много добре, пуснах си cv и скоро получавам отговор: "Съжалявам, но аз не търся счетоводители, аз дори нямам фирма".
Така се ядосах и понеже немога да не отговоря, пуснах пак мейл: "А вие защо пускате обява, след като дори нямате фирма ?". Той ми написа "Станала е грешка"... и така мейл след мейл...
Младежа всъщност живееше в Израел когато си писахме. Преди 2 години дойде да се види с приятели, видя се и с мен и.... аз го прибрах!
- А тааакаа! Е, и сега какво?

- Охх, ми омръзна ми вече. Чудя се направо за какво му е на човек да се жени и изобщо да живее с някого. Заради единия кренвирш?! Писва ти, изхвърляш го и толкова. Ако искаш да имаш дете, хващаш някого да свърши работата и готово...
- Абеее, не е точно така!
- Е, защоооо? Какво толкова?
- А, снощи като ревах половин час, защото неможах да си сменя бушона. Аз знам как (дълго обяснение как се прави...) обаче то затегнато и не става.... После се успокоих и успях, но докато плачех си казах "Ето сега ако беше тук някой кренвирш..."
.......... бурен смях.....
- А ти имаш ли си младеж?
- Аз ли, не младеж - Мъжжжжж! (с изстрадно изражение и ирония).
- Е, лошо ли е?
- Е, помисли си 15 години едно и също, едно и също, едно и също... То ядене, колкото и да е вкусно ти омръзва!!!
- .... един и същ кренвирш 15 години.... (пак избухват в смях)
- Аз даже късно се ожених, на 30 г, но... (замлъква с крива физиономия)
- Абе да го търпиш, но поне да е наденичка, а не кренвиш! (ха ха ха хаааа...)
- Даааа! Моя предния младеж може да беше малко дебеличък, ноооо си имаше наденичкаа, ха ха ха....
- Ето
, а в нашия магазин и кренвирши няма!!!
- Е, как така! (в един глас!)
- Няма, затворено е ...
- Еее, тогава ...
- Нали това ви казвам. Той се занимава със строителство, технически е, сега свърши един проект и си стои вкъщи. Поне чисти... (зъвни на младежа "без кренвирш даже" - аз наближавам, айде тръгвай към болницата и вземи агнешкото!).
(Междувременно единствената омъжена се оглежда за реакциите на околните пътници "Абеее, ние как се разприказвахме за тия кренвирши..?", отвръща й другата "Еее, спокойно бе, ние майтап да става!")
- Готвила си агнешко за мама?
- Неее, бе! Младежа го е сготвил..
- Каквооооооо (възторжени лица!!!)
- Поне да готви и чисти, като нищо друго не прави! Знаете ли, когато реши да направи вечеря, обаче да не се мине, като се прибера ми казва: "Аз съм сготвил, ти само направи салатка и сядаме!" Аааа! Цял ден съм била на работа ще ми върти номера и аз започвам! Уж, взимам зеленчуците, но внезапно изтичвам в тоалетната и започвам да се правя, че повръщам! Той скача "Лошо ли ти е? Седни, аз ще направя всичко!"
- Еееееееее, ти направо!!!.....
- Абе аз от него се научих бе! Като не му изнася нещо, "Оххх, нещо не ми е добре!" и туп пред телевизора. Така и аз започнах. После вечеряме и той ми казва: "Абе на тебе нещо бързо ти мина?"
....(отново бурен смях)...
- Абе ти коя зодия си? От кои си?
- Ееее, от Девическия бе, не ме ли познаваш, от Девическия факултет сме.....
................................................................................................................................................

Едва се свестих от смях, щом слезнах! А как не се изсмях в автобуса незная, особено когато 40+ ме поглеждаха закачливо и гордо, все едно ме подканваха да се включа в разговора за кренвирша!
Да живее градския транспорт!!!... и 413,... вчера имаше човек по потник!?!