Точките, които оставяме след себе си

Отдавна септември не е бил толкова вълнуващ. Почивка, депресии, веселби, нови хора, стари приятели... Истинска въртележка.

Дни преди да замина на така чаканата почивка в съседна Турция се оказа, че бързо трябва да си сменя работата. Работата, която обичах. Беше ми спокойно, уютно, удобно... приятно. Драмата беше голяма. Все едно бях малко дете, на което са изтръгнали от ръцете любимата играчка. Хилядите традиционни въпроси в подобни ситуации - защо все така се случва, какво, как?, отново изплуваха. Чак се дразнех на себе си. Не се беше случило нищо голямо, а аз го преживявах все едно човек си е заминал от този свят. Все си повтарях как хората са такива - пари, интереси, този има гръб, онзи няма... Нормалните неща.

В този момент, в който сама се опитвах да осмисля новата ситуация един добър и мъдър приятел ми пусна едно клипче. Пусна ми и други де, но те бяха с цел разсмиване :-))) Това клипче (ако от тук не тръгва!) не ми каза нищо ново, не ми показа нищо, в което вече да не вярвам... Просто ми припомни истинските неща. Важните неща... Малките неща. P.S. Кога човек е най-щастлив? ...