eli_beli

Моля, моля...

2011-03-14T10:54:00.007+02:00

Назаем от стената на Гери Турийска във facebook ... Не се сдържах ☺

Глупаци има всякакви, но моля не ставайте,
докато не бъдете повикани поименно.
О. Хенри

Първите пролетни лъчи ☼ ☼ ☼

2011-03-10T11:35:00.006+02:00

...охх..., че кеф...
Първите пролетни лъчи винаги ми действат като енергиен шут ☼ ☼ ☼

Забавлявайте се, обичайте, срещайте се с приятели, пийте тонове кафе, вода, мохито, водка, мляко с какао, цитронада, молинада, куклада... Все едно! Че какво ви пука - пролет е!!! It's Springtiiiime...
Скоро ще я обявим и официално, а до тогава и любимото ми енергизиращо парче...
Хванете се за нещо.... вдига те поне на метър от земята ☺☺☺...

The most.....

2011-02-16T11:09:00.003+02:00

От много време ей така, си следя кои са най-четените статии за деня в сайтовете на големите ежедневници...
...ден след ден...
... и това ако не е най-тъжната и мрачна страна на света здраве му кажи...
...добре, че е проф. Вучков да разведри пейзажа...

Бабешки лаф

2011-02-11T15:26:00.006+02:00

Трамвайна му работа. Нали всички в една консерва живеем. Тия двамата пъпчасали тийнейджъри само ме бутат и не спират да бучат... Свалям слушалките поне да чуя дали е нещо свястно...

- Човек, тая баба ти ме побърква като обядваме. Като седнем на масата да ядеме и като каже: Айде лапай, лапай... направо ми бърка в здравето...
- (засрамен) ...е, да бе. Така е ама.... кво да направя...
- ...човек ако баба ти беше мъж с тва "Айде лапай!" щеше да е ебати сексуалното чудовище...

Ами, ако...

2011-01-27T17:47:00.009+02:00

Обичам града в целия му блясък и тъпота. Обичам раздробените му на парчета улици и раздрънканите му трамваи. Вредните местенца и уханието на топла софийска баница... или мазен дюнер. Все едно.... обичам ги.
Всеки ден препускам напред-назад, а после вися в задръстеното му сърце. И без да искам "ловя" думи, истории, скандали от ревност или обяснения в любоff...

Днес в McDonalds получих дежа вю. Възпълничка девойка към момичето на касата:
- Едно BigMac меню, а то може ли да е с нещо друго освен с кола?
- Да, с фанта, спрайт или кока кола light.
- Ами добре. (победоносно) Тогава нека бъде с кока кола light!

Часове преди това на стълбите на един подлез се разминах с майка и малко момиченце. Детето изтрелваше думите си със светлинна скорост, оставаше без дъх, но продължаваше...
... попита майка си: Ами ако всички лоши хора бяха на небето, а добрите само оставаха на Земята?

Тогава питам ви аз къде щеше да е добрия, стар и вреден McDonalds? Глупости. Не това ви питам...
Отговорът беше някакъв библейски - как ще разберем кое е добро щом няма зло?...дрън, дрън...

Абеее..., философски му работи. Ами колко щеше да е по-хубав живота ако говорехме, мислехме и живеехме като децата. Без задни мисли, увъртания и бариери...
Ето това ви питам?

Уфф, не е истина

2010-12-07T14:16:00.002+02:00

Денят се познава от сутринта, а тази миришеше лошо, беше разхвърляна и неуютна... Сега пък докато си чистих тъпите спамове, които руски порно сайтове изливат всеки ден в блога, без да искам си изтрих част от коментарите...

... Няма да викам...
... ... няма да плача...

... ... ... най-много да убия някого днес...!!!!!!!!!!

Проектът 365!!!

2010-10-28T20:24:00.003+03:00

Проектът 365 дни в 365 снимки започна!

За човек като мен, който лесно се пали и обикновено бързо прегаря задачата да снимам всеки ден от живота си и да го описвам ще е трудна, но в едно съм убедена - ще си струва!

Ако забравя, отегча или напълно отнеса от проекта - приемам всякакви забележки, напомняния и скандали за несвършената работа :)

P.S. За сега ще събирам и описвам, а после ще реша къде и как ще ги публикувам... :)

Гуд лък, както се казва!!!

За пътя

2010-10-02T21:54:00.002+03:00

Изводът от днешния ден: когато се изгубиш, приятелите са тези, които ти помагат да намериш пътя отново.
Условието е само едно - трябва сам да го поискаш!

Има нещо много тъпо в цялата работа...

2010-10-01T15:09:00.005+03:00

Какво се случва когато изгубим интерес?...

- отиваме на психолог, който ни лекува с думи?
- потапяме си главата в тоалетната чиния?
- ядем до пръсване за да потиснем глупавите мисли?
- казваме стига, и отваряме кофа "Активия"?

Майната му...
Правете каквото искате!

И без това егото разказа играта на няколко поколения...

Краят на лятото

2010-09-19T22:20:00.014+03:00

Ако септември трябва да има свой саундтрак, то той със сигурност ще бъде дирижиран от Максим Ешкенази. Толкова красива музика, хора и емоции на едно изящно място каквото е площада пред Народния театър отдавна не се бяха събирали.

Fortissimo fest е най-прекрасния завършек на лятото - елегантен, позитивен и изпълнен с надеждата, че подобни събития трябва и ЩЕ се случват по-често в София.

Маестро Веско Пантелеев - Ешкенази, Софийската филхармония и Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" превърнаха 18 септември в една прекрасна емоция, след която дори и днес когато дъжда удря безмилостно по стъклата не съжалявам, че лятото ни обръща гръб.

***
Ето и малка част от този хубав ден:

***
и дългочаканите и запомнящи се Star Wars :)

Няма как да не се запитам - ако се наливаха пари в подобни събития, а не във вървежните кръшни ритми и пендарести заведения дали щяхме да си говорим пак за разклатената ни култура?
Истината е, че живеем в тъпо чалга парти, в което майките чистят с прахосмукачки и надуват до дупка тв "Планета", а в съседната стая наследниците им, влизат от клип, в клип с дезедорант в ръка... и мечтаят...

***

Nice, a?

2010-09-16T10:08:00.002+03:00

Мислех си, че тази седмица няма нищо по-забавно от това парче:

а, вчера един мъж на улицата ми каза, че най-красивите мъже били в Кюстендил...
Гледаше някаква кола и коментираше, че само в Кюстендил спират толкова некадърно, а после ме попита: Извинявайте, вие да не сте от Кюстендил?... ха, ха, ха...

Не, бе душко! От Биримирци!!!

Кулинарен уикенд

2010-09-12T21:01:00.007+03:00

Между готвенето и хапванто има една основна разлика - второто всеки го може. Както и аз! Затова и това тук не е никакъв кулинарен шедьовър, а експеримент породен от есенно безделие.
Странното нещо в тавичката трябваше да бъде пурички с мус от тиквички и сирене и всъщност е точно това, само че пуричките станаха истински пурилища.
За сметка на това пък мноооого ВКУСНИ :)

А, докато някои се бореха с тиквичките, други бяха твърдо решени да отворят хлебопекарна. И се оказа, че имат талант за това :)

Есента е напът да се превърне в любимия ми кулинарен сезон. Да видим!!! :)

Тя

2010-05-27T17:03:00.009+03:00

Тя отмества кичур коса без да знае, че я наблюдавам.
Тъжна е. Усеща се.
Кафето й е горчиво, но тя го обича така.
Тъжна е. Усеща се.
Много неща не си представяше по този начин. Амбицията. Мечтите. Приятелите. Възможностите. Стените, които безчувствените издигнаха пред нея.
Слаба е.
Не.
Скоро разбра, че е слаба.
Мислеше, че няма стена, която да я спре, че няма човек, който да я сломи, че няма преграда, която да не може да прескочи...
Лицето й е мрачно. С всяка следваща глътка кафе усеща горчивината му по-силно. Утайката е всичко, което мрази в чашата си. Там е най-горчивото, най-гъстото и най-ужасното. "Като в живота", каза си тя и се усмихна цинично.
Усеща финала. Не само на черната течност в порцелановата чаша. На много други неща.
Слаба е. Усеща се.

Станала е безразлична. А не беше...

Назаем

2010-04-15T16:06:00.003+03:00

Отдавна чета блога на Гери Турийска. Запознахме се покрай един материал, който писах около стихосбирката й "Слон мухи и разни работи". Пихме по едно кафе, побъбрихме за музика, думи, лазаня и плетки и си казахме чао и до скоро.
След "Ти" на Нина Николина и малката книжка със стихове ще излъжа ако кажа, че не съм сред феновете й. Често чета написаното в блога й - http://gerituri.blogspot.com/
Там понякога откривам себе си, а друг път - напълно непозната. Интересно е. Като експеримент.
Преди няколко седмици попаднах на едни думички, които все едно съм подредила аз. Стегнати, лични, казващи всичко, с много малко.
Или наистина нося в себе си някаква загубена романтичка, или пролетта е виновна за всичко.

От всички малки неща на света, ти ме накара да заобичам най-малките.
От всички дълги разходки, ти ме заведе на най-дългите.
От всички нежни целувки, ти ми даде най-нежната.
Първата, там в колата на булеварда след рождения ден на Мария.
Първият, за който изгорих спомените си в ритуалния огън.
Дали ти си последният ме питаш. Не знам.
По-важни са не думите, а делата.
Какво ти казва душата ти?

Гери Турийска

Честита Баба Марта ;)

2010-03-01T13:32:00.003+02:00

Здраве и късмет и много слънце в отношенията!

Баба Марта е знак за идващата пролет, слънце, разходки... няколко изпотени чаши ледено мохито, горещи черни кафета и нови Sweet Memories към фотоалбумите ;)

Март е и женския месец, в който ние - нежните половинки на човечеството, с огромно желание показваме "характер". Сега е момента всяка от нас да избере един ден и да покаже каква е - нежна като пролетно слънце, щипеща като леден дъжд и малко сняг или помитаща всичко след себе си със силата на цунами... ;)

!!! И без хитруване: провериш ли месечната прогноза за времето избора на ден не важи ;)

Важно: Оглеждай се на 17 март - тогава слънцето е много вероятно да се редува с ледени вихрушки. Е, все пак и аз съм жена и не знам какво искам. По-важното е, че винаги ИСКАМ :))))

Усмивки ;)))

От кора до кора

2010-02-18T19:42:00.004+02:00

Днес най-после взех дипломата си от СУ. След две годишно чакане и пренебрежително подминаване на Ректората стигнах до заветната 239 стая. Магистратура "Публична комуникация".
Странно... и когато официално се дипломирах не усетих вълнение, и днес също когато я държа в ръцете си.

Поуката от деня: В света, в който живеем парчето хартия старателно подвързано в мека кожа е толкова безполезно в мен, колкото и когато събираше прах в 239 стая.
О, времена, о, нрави.... или там каквото беше...

Обратно виждане

2010-02-04T21:38:00.009+02:00

Странно. Търсейки днес из имейла си стари снимки на добре познати риалити муцуни попаднах на няколко още по-стари, но приятелски. И не снимки, а писма. Повечето бяха от периода на майка ми, в който не познаваше Skype и социалните мрежи и ми пускаше всеки ден по две-три картички. Една единствена се беше запазила от тогава и гласеше:

ЧРД - мила Ели!

Освен, пожелания за здраве и късмет, искам на този ден, когато ти ме направи много щастлива да ти кажа и още нещо:

Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях първата ти картина закачена на хладилника!
Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че можеш да си мила!
Когато си мислеше, че не те гледам, ти направи любимата ми торта, и аз научих за теб, че и малките неща в живота ти доставят удоволствие!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна за приятел и научих, че умееш да помагаш на хората!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си,и аз си помислих, че ще бъдеш отговорна, когато пораснеш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзи в очите ти, и научих, че понякога ще бъдеш наранявана,но няма нищо страшно в това!
Когато мислеше, че не те гледам - ти стана на 24!
Когато мислеше, че не те гледам, АЗ ПОГЛЕДНАХ и искам да ти кажа БЛАГОДАРЯ за всички онези неща, които, видях, когато не те гледах!!
С обич от твоята майчица!

Майка ми винаги е имала способността да разплаква хората с думите си. Дали ги измисля или ги преписва отнякъде, няма значение. Стисва те за гърлото, а после се усмихва.

Прелистих още малко.

В едното пишеше: Maleee ☺ takmo se obajdam na Ivcho i go spriaha chengeta☺☺ ,

а в другото:

Oooo g-ce Dimova(vse oshte☺), kak ste, kak mina kinoto vchera, sori che ne doidoh, no taka si biah polegnala i otpusnala s kupa dinia v raka cheeeeee ujas!!!

Imam dobra novina, sestra mi mi ostavi kolata i dovechera sme na sport, ako vsichko e OK!!!!.
g-ca Migi..

После попаднах на снимките на новородения Кристиан. Еве, той е вече голямо момче? Времето е като пясък в шепа...

Стана ми хубаво и след това -

Zdravey Eli,

iskam da te pozdravq za hubavia blog, koito pishesh, vinagi mi e interesno da "disham" sveta prez ochite na nqkoy drug, ta zatova i savsem neegoisti4no pozvolqvam na drugite da pravqt sa6toto prez moite o4i.

Все още редовно гледам през очите ти Тишо :)

Накрая пак срещам майка ми с неуспешния й опит да остави коментар в новооткрития ми блог - ☺ Здравей слънце, исках да коментирам едно твое заглавие в блога ти, пиша пиша и все не успявам да ти го пратя...

И някакво страхотно стихотворение, което е смятала някога да прочете на татко. Той обаче е твърдо стъпил на земята Козирог и не се впечатлява от лирическите й отклонения. За това имейла й завършва с: ☺Но едва ли би ме разбрал..., а бе ти май си моята реализирана мечта...

И пак усещам онова в гърлото...

Минаха се няколко часа от случайната инвентаризацията на имейлите ми. Стана ми малко кисело. Вече не си пишем забавни неща... дори нищо не пишем.

Докато не видях статуса на Фифи във Фейсбук:

"Пух ?" -каза Прасчо......... "Да!"-отговори Пух..... "Нищо"-каза Прасчо, хващайки го за лапичката........ "Просто исках да съм сигурен,чете има!"

И пак ме стисна нещо...

Зимен сън

2010-01-14T20:09:00.002+02:00

Сезонът на мечките трайно се е установил в главата ми. От месеци ако не ми се спи, то.... просто много ми се спи. Някои казват, че е от времето,... други от "дъртоза"...
Кой знае...?

В миговете на просъница все пак се сещам за нещата, които ме радват в последно време. Някои се разхождат из миналата 2009-та, други пък срещам сега....
Днес след като трамвая внезапно спря и категорично отказа да потегли отново трябваше да се добера до работното си място бързо, ловко и изобретателно. Тичаща из малките софийски улички на моменти се чувствах като опитна мишка пусната в градски лабиринт за да стигне до парчето сирене оставено на изхода. Докато тичаш от тротоар на тротоар обаче имаш време да "разцъкваш" последните случки в живота си...
Част от познатите ни са тотално погълнати от масовия бейби бум (много fashion звучи мамка му!) - правят деца, раждат, кръщават, сменят памперси и всичко друго им е мнооооогоооо тъпо. Вторите са влюбени, третите - заети.
Нещо се размести и май останах между етажите. Не ми пука. Спи ми се...

Вместо за хорските жестове предпочитам да си мисля за "Аватар" - филм след, който си тръгнах лека като перце, с усмивка и някакъв гъдел в стомаха. Наивен, но красив...

Вместо за глупавите пари предпочитам да си мисля за "Секс, наркотиви и рокендрол" с Ивайло Христов. За пореден път пиесата на Ерик Богосян ме разсмя до припадък, а към края... ме стисна за гърлото. Пак скрих няколко сълзи в тъмното, а после си тръгнах от театъра благословена. Докоснала се до талант...

Вместо за... абе карай да е весело...
Ако това е сън, какво ли е животът?

Вярвате ли в Коледните чудеса?

2009-12-26T11:28:00.007+02:00

"И помни, че на Коледа стават чудеса!" - каза ми го Илияна от "Дом за ангели", докато връзваше за чантата ми прилежно ушито борче с малко звънче в края. Беше преди повече от две седмици...

Докато тичах по задачи малкото звънче дрънкаше и все напомняше за думите й. Усмихвах се и вярвах...
След ден го развързах - бях потънала в задачи, задължения, изнервих се и това с чудесата ми се стори голяма глупост. Някакви празнични клишета, "врели-некипели", фантазьорски щуротии...

Дойде почивката, Бъдни вечер, Коледа... Този път обаче празника беше по-особен. Имаше неща, които куцаха, неща събрани и натрупани от предните дни, седмици и месеци. Всичко на масата беше подредено, красиво, почти идеално, но не всичко в главите ни си беше намерило място. Някои мисли неспокойно човъркаха и в празничната нощ... лични, неизказани, горчилки някакви...
На Коледа на два пъти се чух да казвам "Ето, Господ си знае работата...", защото пред очите си видях коледно чудо. Малко, човешко, трудно за казване и лесно за преглъщане... Всъщност бяха повече от едно.
За това и днес пак си мисля за думите на Илияна и за вярата й в чудесата и приказките...

А, какво беше твоето коледно чудо?...

Твърде много прах

2009-12-10T15:59:00.004+02:00

Да. Твърде много прах събра този самотен блог. А, беше място, на което често си давахме среща шепа верни приятели... ей, толкова колкото събират пръстите на двете ръце и беше някак мило...

Днес пустее за пореден път, бърша прахта му с носталгия и попадам на текстове, които ме стискат за гърлото, други пък разсмиват... Трети... са просто дивотии, без които обаче не може. Наближава Коледа - времето, в което събираме разпилени минути за да се поровим в кутиите със сладки спомени, да прехвърлим старите снимки, да се посмеем със семейството и приятелите и да им кажем "Обичам ви!" Толкова е лесно, а все засяда на гърлото и ... понякога потъва горчиво.
Чета коментарите ви приятели и ми е мило, че днес като в стар албум тук в този позабравен блог сме били заедно и пак ще бъдем. Стига да поискаме. Знам, че никой след тези думи няма да вдигне мигновено телефона и да се обади... така става само по филмите :) Знам друго - приятелите са завинаги. След всички изречени и премълчани думи, след всички неща, които ни събират и разделят... приятелите са завинаги. На прашно място в сърцето...

До скоро! :)
...и се усмихвайте ;)

Моята Macy ...

2009-07-26T20:56:00.008+03:00

Любимата ми Macy, любимия ми котешки глас скоро ще е тук.
Няма толкова луда и толкова талантлива дива котка...

Ето, че нещата се случват.... бавно, но винаги се случват :)

Macy Gray - 9 септ, 2009, зала 1 на НДК

...пак за малките неща

2009-07-24T10:02:00.014+03:00

Това е един текст, който открих миналата седмица, случайно в izkustvoto.com. Не е най-силното, което ще прочетете, нито пък езикът е брилянтен..., но ако ви просълзи не ми се сърдете... :)

Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!

Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друго загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.

Дейл Карнеги “Как да печелим приятели и да влияем на другите

КАФЕНЕ: Неразбраният Вазов

2009-07-06T14:43:00.007+03:00

Рубриката "Кафене" в сп. ТЕМА е мястото където често се впечатлявам, възмущавам, радвам или ровя в спомените си... Любима рубрика за това от известно време реших да споделям Кафенетата си и тук... Винаги съм знаела, че в кафето има магия...

P.S. Останалите "Кафене"-та са прилежно подредени вдясно :-)

Късно е за песимизъм

2009-06-07T17:52:00.008+03:00

"Дом", режисьор: Ян Артюс-Бертран
Документалната лента "Дом" се включва в битката срещу въглеродния двуокис и "отвисоко" напомня, че е време за смяна на целите - от забогатяване към оцеляване Еколозите на равни интервали оповестяват мрачни факти, на които или никой не вярва, или пък шепа активисти обявяват за единствената възможна истина. Всъщност има и друга, онази "Неудобната истина", която Ал Гор показа на света през 2006 г. Тогава, за да опише действителността, в която живеем, той цитира Марк Твен - "Проблемите не идват от нещата, които не знаем, а от нещата, които знаем със сигурност, но се оказват погрешни". Днес думите на американския писател изплуват отново за световната премиера на друга документална лента - "Дом", която на 5 юни - Световния ден за опазване на околната среда, се завъртя едновременно по екраните на 50 страни по света. И ако Ал Гор превърна сухата, но тревожна статистика в ефектна презентация, то режисьорът Ян Артюс-Бертран (познат с изложбата "Земята отвисоко", представена у нас през 2007 г.) и международният дистрибутор Люк Бесон направиха от екологичната битка пълнометражно съзерцание на природата. "Филмът те кара да се заслушаш и да спреш да мислиш", коментира Бертран, който три години лети и снима от хеликоптер 54 страни по света. Така със своите 217 снимачни дни и 488 часа заснет материал "Дом" е първата пълнометражна лента, заснета изцяло от въздуха.
Идеята за документалния екофилм, който започва като урок по природознание и завършва с шумна плесница по истеричното ни потребителско съзнание, се родила, когато Ян Артюс-Бертран поканил Ал Гор да покаже пред френския парламент "Неудобната истина". "Осъзнах колко силно въздействие имаше той, по-силно и от това на телевизионно предаване. Видях колко се развълнува публиката - в някои случаи до сълзи, и си казах, че пълнометражен филм ще бъде отличен начин да достигна до хората. Струваше ми се, че като правя снимки на Земята, темата ми е хуманността, а същата логика стои и зад филмите", спомня си Бертран, който е известен с телевизионната си поредица "Погледнато от въздуха" и с книгата "Земята отвисоко" - световен бестселър, продаден в 3 млн. екземпляра.
Контраста в "Дом" режисьорът постига с редуването на впечатляващи пейзажи от Дубай - града, който тотално е скъсал връзката си с природата, повсеместната бедност в Бангладеш и Хаити, а след това - нощния електрически спектакъл на окъпаните в милиони долари пустинни оазиси Лас Вегас и Палм Спрингс. "Има толкова много образи в "Дом", но лично аз бях поразен от контрастите - видях Лас Вегас, построен в пустинята, който изразходва хиляди литри вода за басейни и голф игрища, а после как индийски жени в сари копаят за вода в изсъхналата почва. Тогава човек осъзнава колко е полудял светът", обяснява Люк Бесн.
Той решава да се включи в проекта на Бертран, когато изчита десетки статии и осъзнава, че е готов да се ангажира лично с темата. "Когато се запознахме с Ян, вече се питах какво мога да направя за околната среда чрез киното, как да използвам 30-годишния си опит в помощ на каузата. Бях готов, а той пръв ми даде възможност да покажа загриженост. Отначало като всички се доверявах на управниците, "които знаят най-добре". Струваше ми се логично те да направят нещо по въпроса. Само че не правят достатъчно. Днес усилията им изостават от темпото на надвисващата катастрофа. Докато те направят една крачка напред, планетата прави десет назад. Ще го осъзнаем, когато разберем, че всички трябва да допринесем, колкото можем. Дори да сменим крушките си, да рециклираме отпадъците или да се съобразяваме с околната среда, когато купуваме нещо, и това е огромна крачка", обяснява Бесон.
На финала "Дом", както и "Неудобната истина" на Ал Гор, не поставя точката в спора за биоравновесието на планетата, но добавя своя въпрос в битката срещу въглеродния двуокис. "Филмът показва гения на човечеството и неговата способност да се адаптира към средата... или да приспособява нея към себе си. Големият въпрос е: Как ще решим да използваме гения си?" (Изабел Деланой, сценарист на "Дом"). Финални надписи: 20% от населението консумира 80% от ресурсите на Земята. Военният бюджет на развитите страни е 12 пъти по-голям отколкото помощите, отредени за развиващите се страни. 5 хиляди души умират на ден, защото консумират замърсена вода. 1 милион души нямат достъп до чиста питейна вода. В момента близо 1 милиард души гладуват. Над 50% от търгуваното зърно по света се използва за биогорива и храна за добитък. 40% от обработваемата земя е с дълготрайни увреждания. Всяка година 13 милиона хектара гори биват унищожавани. Един от всеки четири бозайника, една от всеки осем птици, една от всяка трета амфибия, са заплашени от унищожение. Животински видове изчезват 1000 пъти по-бързо от естествения им ритъм. 3/4 от местата за риболов са изтощени и изчерпани. Средната температура за последните 15 години е най-високата регистрирана някога. Ледената покривка е с 40% по-тънка в сравнение с преди 40 години. До 2050 г. може да има поне 200 милиона климатични бежанци. сп. Тема

Малките неща!

2009-03-14T11:42:00.002+02:00

Слънчев ден, за приятели, кафе, разходки и усмивки....

Closer!

2009-03-01T01:02:00.003+02:00

Моментът наближава...., а това парче е абсолютно.... DM!!!
***

Месец ли беше.... да го опишеш?!

2009-01-30T21:33:00.010+02:00

Януари е от онези месеци, които искаш по-бързо да ти се разкарат от главата. Да го опише човек винаги е трудно.....

Безпаричен, студен, този път леко тоалетно драматичен и всъщност много гласовит... Събраха се Пешо, Гошо и Киро и решиха да викат в три различни посоки пред Народното събрание. Много исках да викам и аз с тях, но от какафонията, която Пешо, Гошо и Киро предизвикаха ме заболя глава.
За това и аз като едно кило обикновени зрители на новините протестирах онлайн и на дребно ниво... например: няма да готвя, няма да чиста и ей такива висши идеали защитавах... Колкото тези пред НС успяха, толкова и аз... Само глас не ни остана.
После ни засрами едно клекало. Клекало ама чисто!
Като видях как Бетито Жотева се вдигна на оружие си казах - брей, гледай и ние един път да се защитим. А от какво? Питах се, ама нали всички бяхме много сърдити и обидени, реших, че и аз ще го играя сърдита.
Докато не дойде една съботна сутрин. Снега се стопи, градусите се размърдаха и заковаха +10! Няма как ще кръстосвам столичните улици, ще се разхождам и ще дишам дълбоко. Още не беше дошло времето на мазута, пък и ако си израстнал в София мърлявия въздух на изгорели газове си е като наркотик!

Тръгвам аз и пак си мисля за кенефа в Брюксел... Срам, срам, Българийо, срам! Така да ни омаскарят?!? Вървя по Оборище... не коя да е софийска улица - тука е нашто врабче дето отиде в Париж да пее и се провикна на микрофона "Ох, тая България как ме мрази." Както и да е - български ни работи.
Вървя си по Оборище, но вместо да крача гордо, започвам все по внимателно да стъпвам. Разни кафяви петна се разпльокали из паважа. Казвам си - е, някой си изходил кучето, нормално. Обаче до другия ми крак още някой, и пак, и тук, и там.... Усетих как кръвта ми се качва в главата.... Няма къде да стъпиш, това е минно, лайняно поле!!!!!!
Толкова много и толкова много. Доповръща ми се, ама вървя нали реших да се разхождам. Псувам и вървя.....
Все едно целия свят беше минал и си беше изсрал домашните мили кутрета на Оборище...
Нямам думи... за кой ли път...
Е, как да се обидиш сега ми кажете на клекалото. Чисто, бяло, спретнато... стъпваш и най-много ти да го нацапаш, щото идваш от държавата с най-много кучешки лайна на глава от населението....
Тъпото е, че клекалото го покриха с черно платно, скриха го и край. Кучешките работи обаче остават. Трупат се едно след друго, а ние си говорим за световна финансова криза.
Оказа се, че като протестираме, викаме в различни посоки, като се сърдим, го правим без основание, като ни спрат газта се гледаме умно, а че не знаем какво правим, къде сме и къде отиваме ... е по-ясно от всичко.

За новите неща в новата година

2009-01-01T14:53:00.005+02:00

Ето я и нея, новата 2009-та. Едва дойде, а вече я заляхме с десетки, хиляди, милиони хубави пожелания за здраве, късмет, любов и усмивки... Колкото по-глобални, модерни и "разчупени" ставаме обаче, толкова повече тези прости думички - здраве, късмет и любов, стават по-важни и все по-трудни за достигане. За това и аз за новата 2009-та пожелавам на всички простички неща - здраве, щастие и нека бъдем по-добри. Това последното винаги ми е звучало като някакво идиотско пожелание извадено от приказките. Днес обаче всички отчаяно се нуждаем от това. Лошотията е навсякъде, на улицата, в автобуса, в магазина... в парка, навсякъде.... За това наистина дано бъдем с ей толкова малко по-добри тази година. Да си вземем хубавите спомени от миналото и да ги преживеем х 10 !!! Да ги превърнем в нови емоции, нови усмивки...

Не знам дали за това първото нещо, което си пуснах днес, след като отворих очи беше..... Nirvana !!! teen spirit, който беляза "онези години" от живота ми, най-сладките :-))) Не съм се сещала за Кърт и компания от години... ха!

От сладките неща е и блога ми, който тотално изоставих през 2008-ма. Пропуснах 2-та му годинка..., запустя... и тотално изчезна. Но не съвсем. Това не е нито коледно обещание, нито новогодишно, а опит да бъда отново себе си в моето място.... Добре дошли отново :-)

Щастлива и красива Коледа!

2008-12-25T15:50:00.001+02:00

Усмивки, здраве и красиви коледни мигове :-) !!!!

Шоуто на W.

2008-12-15T12:19:00.003+02:00

Не се сдържах, хахахаха....

За сега не исках да пиша нищо, но това... няма как да не го пусна...

Добрата новина

2008-10-06T18:14:00.006+03:00

Това скапано начало на една от най-скапаните седмици трбяваше да има и нещо различно от "скапано"! Не е лошо когато върху едно бунище от празни обещания, фалшиви хора, парашутисти и шуробаджанаци на повърхността поникне едно малко цвете...

Както и да е....

Депеш Мод отново в София.

Е, сега могат да си затворят устата всички, които казаха, че Депеш не са се впечатлили от родната публика - тоест и аз мога да си затворя устата. Признавам си - не вярвах, че ще дойдат.

8 май 2009 г. - стадион "Васил Левски"

Ще припадна....

Турски патент

2008-10-02T15:20:00.003+03:00

Ето че малките водички, на които доста се чудих в Турция идват и на българския пазар. От КОМ са решили да пренесат непозната разфасовка у нас - 180-200 мл. като кофичка за плодово млекце. Ми.... не знам, поне е забавно! :-)

Турският вариант:
Българският на КОМ:

Розовите балони

2008-10-02T14:58:00.007+03:00

... ето и две-три снимки от похода срещу рака на гърдата, организиран от Avon. Как мина не е важно. По-важното е как всеки един дошъл на този поход се почувства в тези няколко часа. Аз се разстроих. Много. Загубих човек, когото обичах като родна сестра... Дължах и поне да премина разстоянието от Народния театър до НДК с едничката мисъл.... за нея. И да благодаря на Господ, че ни среща тук на земята. Макар и за малко.

Смятам да пропусна леличките, които веднага видяха възможността да извадят каталози на козметичната фирма и да се пробват да припечелят някой лев... ...мила родна картинка...

***

******

От любов към живота

2008-09-26T18:39:00.003+03:00

Аз ще бъда утре там. А ти?

* * *
* * *

27 септември, 10,30 ч, Народен театър "Иван Вазов"

Точките, които оставяме след себе си

2008-09-23T17:34:00.009+03:00

Отдавна септември не е бил толкова вълнуващ. Почивка, депресии, веселби, нови хора, стари приятели... Истинска въртележка.

Дни преди да замина на така чаканата почивка в съседна Турция се оказа, че бързо трябва да си сменя работата. Работата, която обичах. Беше ми спокойно, уютно, удобно... приятно. Драмата беше голяма. Все едно бях малко дете, на което са изтръгнали от ръцете любимата играчка. Хилядите традиционни въпроси в подобни ситуации - защо все така се случва, какво, как?, отново изплуваха. Чак се дразнех на себе си. Не се беше случило нищо голямо, а аз го преживявах все едно човек си е заминал от този свят. Все си повтарях как хората са такива - пари, интереси, този има гръб, онзи няма... Нормалните неща.

В този момент, в който сама се опитвах да осмисля новата ситуация един добър и мъдър приятел ми пусна едно клипче. Пусна ми и други де, но те бяха с цел разсмиване :-)))
Това клипче (ако от тук не тръгва!) не ми каза нищо ново, не ми показа нищо, в което вече да не вярвам... Просто ми припомни истинските неща. Важните неща... Малките неща.

P.S. Кога човек е най-щастлив? ...

Края на лятото

2008-08-21T18:40:00.004+03:00

Вчера осъзнах, че лятото си отива.

Въпреки жегите, сладоледите, климатиците и късите поли... денят намаля, а само след седмица идват месеците с буква "Р". С края на лятото най-накрая идва и моята почивка. Никога през живота си не съм почивала през септември... Имам чувството, че не съм излизала в отпуск от години.

Тази година за първи път ще кажа "чао!" и на родното море. Миналата година то не просто ме натъжи, а направо отврати. За това отивам в Турция... Много предвидимо нали?
Не знам,... дано да е ок. Това ще ми е дебюта там. Обичам да пътувам, да виждам нови места, това ме изпълва с живот и ме зарежда със свежа енергия. Ще снимам много, това е ясно.
Само, че чакането е повече от това, което мога да понеса...

Това лято даже незнам с какво ще го запомня.... поносих си новите дрехи,.. гледах падащите звезди докато гризках зелени ябълки на балкона с любимото човече,... чух Лени Кравиц и Кайли,... липсват ми партитата в "Ялта"... Да, това е нещо, което есента ще донесе!!! Много време мина и вече е време да стартираме сезона...

Още две седмици и стягам куфарите....
... все ще ги издържа...

***

Спомен от вчера... Ibrahim Ferrer

2008-08-07T15:48:00.020+03:00

Това е вчерашния пост.

Този, в който исках да си спомня за един от най-брилянтните и неповторими гласове в света, замлъкнал през горещия 6 август на 2005 г.
Той не може да бъде сравнен, имитиран или окачествен.
Той беше Ибрахим Ферер - сърцето и душата на Buena Vista Social club.

Харизматичен, очарователен, необясним...

Майка му го ражда на забава в танцов клуб и това предопределя всичко.
Пътят му е дълъг и не лек... Като дете продава бонбони и сладкиши по улиците, а на 13 вече пее с братовчед си в първата им група.
Разочарованията свързани с музиката обаче следват едно след друго. Първия хит изпят от Ибрахим Ферер с популярните „Чепин-Човен оркеста“ става световно известен, но без да се спомене дори името на брилянтния изпълнител.
Сломен и безизвестен Ферер заминава в Хавана. Там изпява La historia de Benetin, която е поредното му попадение, но музикантските среди я определят като посредствена и безинтересна.
В този момент душата на Buena Vista се отрича от музиката и се оттегля завинаги. Пенсионира се в състава „Лос Бокукос“ през 1991 г. с чувството на нещо недовършено. Чувството за едно неизпято болеро...

За да преживява по това време легендарния кубински глас продава ядки и лъска обувки по улиците. В този момент когато кривата на живота му е поела надолу го открива Хуан де Маркос Гонсалес, музикалният директор на проекта Buena Vista social club. След дълги преговори от страна на музикантите от групата Ферер се съгласява да изпее две легендарни парчета - Dos gardenias и Ay Candela. В този миг автоматично е провъзгласен за официалния вокалист на световноизвестната кубинска група.
От тук насетне всичко е музика, музика и само музика...

Това не е биография, нито историйка за големия музикант....
Просто малък спомен за великия Ферер.

Няма да забравя концерта на Buena Vista и Ферер в зала 1 на НДК. Никога през живота си не бях виждала как един човек може да остави такава следа след себе си.... такава, че и днес да ти става тъжно, че го няма за да запее... ... dos gardenias....

....усмивката, свръхестествения глас, енергията, белият каскет и бастуна подарен от майка му, с който не се раздели до последния си миг...

"Нашата музика е сладка, толкова сладка, че направо горчи", Ибрахим Ферер, София 2004 г.

***

Свързани неща...

2008-08-01T11:01:00.004+03:00

Има един филм, без който не мога да дишам, който винаги може да ме разплаче и минаги може да ме развесели .... И това е "Али Макбийл". Много повърхностно ще кажете. Ми, добре.

Само, че това е единствената тв история, която успява да ме развълнува... и много често да открия себе си там. Не знам дали защото като малка съм лъгала хората, че се казвам Али, а не Ели или просто екипът на "Али Макбийл" е напипал и най-тънките моменти у мен.... не знам...

Положението е драматично!

2008-07-30T14:02:00.005+03:00

Не е истина колко съм разбиващо готина, ха ха ха!!!

Преди да си помислите, че съм се превърнала в нарцис - уточнявам:
Новата ми London style прическа, която Петко Топурски сътвори вчера е
Фе-Но-Ме-На-Лнааа!!!
Тази русата госпожа може само да ми звънне, за да й кажа
къде да отиде да я пооправят малко,
хи-хи-хи!!!

***

P.S. Истинска лудница!!!

Една нощ с Лени Кравиц

2008-07-28T10:35:00.005+03:00

*****Той е много повече sex....
*****************много повече music.....
**********************************много повече soul....

Нямам думи да опиша снощния концерт. Лени Кравиц не само не беше надут американски задник, а направи така, че концерта му да бъде едно от най-емоционалните и вдъхновяващи неща в живота на всеки, който прекрачи входа на Академик.
Той ни омагьоса, обясни ни се в любов, разтърси ни, влюби се .... и обеща да се върне...

Той е повече от звезда... той е Lenny Kravitz

Знаех си!

2008-07-27T15:11:00.004+03:00

Още една мечта е на път да стане реалност :-)))))))))))))
Още само няколко часа!!!

Ohh, yeah!

За любовта и... една чанта на точки

2008-07-11T17:54:00.006+03:00

Днес купих една чанта на точки.... Любов от пръв поглед. Видях я и веднага разбрах, че ще я купя и ще я подаря на майка ми. Днес и се обадих и казах, че си има чанта на точки. Тя се усмихна и каза "Чудесно, имам и повод!"

Днес е поредната годишнина от сватбата на родителите ми. Годините са вече повече от 30. Пътувах си към вкъщи, с чантата в ръка и си размишлявах - какво е да прекараш живота си с човека, който винаги си търсил и чакал. Днес, в ерата на безбройните връзки, на незначителните приятелства, прикритите отношения... Днес когато всички работим от сутрин до вечер, на няколко места, защото първото, за което мислим са парите. Ако имам пари ще мога да направя това... и онова... Ще мога да пътувам, да видя всичко...
Всъщност първо трябва да си здрав. Това е ясно.

Дали обаче първо трябва да срещнеш него или нея за да осъзнаеш, че сладникавите работи от филмите, приказките и книгите са истина?! .... или не са.
Всъщност нещата са много прости. Точно като тези, които си пишем в картичките за празниците - здраве, любов, късмет, щастие....
Да погледнеш човека до теб и да знаеш с всяка фибра на тялото си, че това трябва да продължи... години наред....

Родителите ми имат невероятния дар от Господ да са заедно над 30 години. Не спирам да виждам онова нещо в очите им, щом се погледнат. Дори и след като се скарат, нагрубят... или разплачат.
Гледам ги и знам, че това е възможно, не е приказка или някаква измислица...

Защото и аз вече знам... възможно е, реално е...., истина е...

Двучасовия сладък сън на министрите

2008-07-03T12:22:00.008+03:00

Сутрешните взривове отново демонстрираха отношението на властимащите към нас, обикновените хора. Не ми се говори колко скапано е правителството, какъв мишок е премиера и кой трябва да си ходи.
Дреме ми кой ще си ходи. Нали ще дойде друг, същия като него/нея...

Из между малките и по-големи взривове разтъсващи столицата повече от два-три часа, чух изречението "София вече няма да е същата!". Признавам си, стори ми се пресилено и помпозно.

Стори ми се, докато не излезнах от вкъщи. По улиците. На спирките. В трамваите. В автомобилите. Все едни и същи издължени, вкаменени лица, без израз, без емоция. Тревогата сигурно беше изписана и на моето лице, скрито зад тъмните очила. Чак тогава осъзнах, че наистина ние вече не сме същите. За тези два часа сладък сън на министри и депутати ние разбрахме, че държава няма. Този път наистина няма. Тя се оттегли от собствените си граждани.

Оказа се, че за два часа всеки който реши - терорист, дребен шарлатанин, долен простак или който и да е, може да влезне в китната България, да направи каквото си поиска и да се оттегли без проблем.
Държавата спи. Няма я. Имаме си къщите, на които им падат прозорците от взривната вълна, имаме си семействата, които потрепват от страх, но си нямаме нищо друго...

Два часа... и ние вече не сме същите...

О-миро-творен - олигОфрен - ....

2008-06-23T14:58:00.004+03:00

Шапка свалям на Миро за музката, която прави и начина, по който изглежда. Изключвам две-три гледки в градината на Ялта когато се държеше като гнусен сноБ.
За всички е ясно, че и той като всеки showbuzzzz тип има две лица - едно за сцената и едно сред приятели....

Това обаче е НАЙ-УЖАСНОТО НЕЩО, което съм виждала в последно време....

* * ** * *
Този флайър е .... един път!

Животът като риалити

2008-06-12T18:03:00.006+03:00

Последните години превърнаха животът ни в истински кастинг - за нов мюзик айдъл, за поредния сървайвър герой или следващия биг брадър хахо... Избираме, отхвърляме... Героите се появяват и си отиват, идва следващия сезон, а ние толкова свикваме непрекъснато да минаваме хората на кастинг, че не се усещаме как го правим ей, така без причина.

Вървя всеки ден към редакцията и разцъквам хората, с които се разминавам. Ти ставаш, ти не! От къде взе тази рокля бе момиче? ... ааа, тук обувките и колана са супер?! Каква е тази кисела физиономия, бляк! Браво - най-накрая добра гледка!

Несъзнателно, но редовно, все едно съм го правила цяла вечност. Не спирам и за секунда. Слагам слушалките и черните очила и започвам - ставаш, неееее, неставаш! А всъщност всичко е една тъпа суета.
Спират нет-а - изпадаме в истерия, губим мрежа на мобилния - истинска драма, в заведението няма Wi-Fi - О! Какъв ужассс...

Станахме като роботи. Два дни на тихо и спокойно място ни се струват истинско изпитание. Далечна дивотия, на която бързо натискаме log out, за сметка на истеричната градска въртележка.
Разцъкваме животът си като в риалити предаване... кой печели? Кой знае?!

Към края на седмицата

2008-06-05T10:00:00.015+03:00

Тази седмица ми се струва особено музикално-историческа. Уж, втори юни - "оня ден със сирените...", е важен за всеки българин пък се оказа, че финала на Мюзик айдъл е много по-съдържателно събитие в забавния ни живот.

Все пак мисля с деня със сирените да започна. Май е правилно?!? В мигът щом ревнаха точно в 12 ч естествено и аз включих, че е Деня на Ботев на загиналите за свободата на България, аааа няма да си кривя душата - и рождения ден на Ася! За мое щастие не само аз стоях до края на сирените права, имаше и други родолюбци.

Много ме зарадва един шофьор на автобус 72, който спря на спирката и реши, че е редно да не потегля поне 2 минути. Лелеее, цели 2 минути в тъпия ни, забързан, побъркан и пълен с излишно напрежение ден?

Той изчака цели 2 минути, а колко неща можеше да направи за това време.... например за стигне до светофара и да светне червено?!?.... но той реши да спре. Само след 30 секунди щом спря обаче няколко много отворени господа надуха клаксона зад автобуса. Може би в знак на почит заедно със сирените. НЕ! Теглиха му една майна на човека, изпревариха го мръсна газ и пак теглиха една майна на всичко... Е, това се казва родолюбие.

Много сантиментално го давам, ще кажете. Не, зарежете я тази държава - от нея така или иначе нищо не става, но всеки има някакво чувство на принадлежност към тая земя, на която е поел първата си глътка въздух... За тия 2 минути ми беше мъката... Скапана работа!

***

А! И да си дойдем на Големия финал! Един път имах възможността да ги чуя на живо айдълчетата. Хубавото беше, че се случи на най-хубавия им концерт - рок изпълненията! Имах си и любимец - естествено, няма да се цепя от общото. Гледах си го аз предаването с голям кеф, неусетно телевизията ме превърна в риалити консуматор. Няма лошо.

Браво на металиста, но аз си имам друг Мюзик айдъл и понеже много ме кефеше това гласовито момче ей така ми се прииска да си го кажа. "Relaxxx,... take it easyyy..." е Мюзик айдъл 2008! Той ще се оправи и без Виджиния рекърдс. Обзалагам се!

Истинска поп принцеса!!!

2008-05-19T23:06:00.014+03:00

Тя е Кайли! Дойде за няколко часа, вдъхнови ни и си отиде...
Много класно шоу.... сладко като самата диско принцеса. Емоциите, които този концерт донесе са доста по-семпли за хората, които не бяхме непосредствено пред сцената, но си заслужаваше.
По дяволите заслужаваше си!

Кайли е истинска поп икона и всеки неин жест и мимика доказваха това.
Тя е най-сладкото и женствено нещо, стъпвало на българска земя...

Не всичко, разбира се, беше ОК! Озвучаването в някои сектори беше кошмарно. Толкова слабо, че на места човек можеше да дремне... Може би екипът на диско-мацката подцени стадиона?!?...
Но нали знаете - който както си го направи!!!

Огромния парадокс на входа беше как цифровият фотоапарат от 5 мега пиксела трябваше да бъде оставен в колата, а за gsm-ът - пак 5 мега пиксела, нямаше проблем. Желязна логика на sme. Сигурно са прави?!?...

Не беше лошо и като организираш шоу малко да се погрижиш за мястото.
Седалките на стадиона бяха не мръсни, а.... неописуеми. Друг е и въпросът - защо пък вратите на химическите тоалетни да се затварят? Важното е, че ги има!?!?

Абе.... карай да е весело...

Трябва да се радваме, че Кайли си разходи култовите рокли на Готие из родния Локомотив... Готие и Локомотив.. ха ха, няма такъв майтап!

Който не дойде, той не разбра, че Кайли наистина си заслужава. ..... и още как...
Пяхме хитовете докато останем без глас (на останалите имаше аплодисменти за хората, които не знаят текста, но си отварят устата...), потанцувахме, беше ни гот... Какво повече?!

Да заповяда следващия ....

Петък сутрин!

2008-05-16T10:31:00.010+03:00

Това е всичко, което ми трябва в петъчната сутрин, след добрия сън. Работния ми график налага четвъртъкът да бъде по-тежък от отсаналите дни, за това пък в петък се чувствам....

...ммм, I like a bird....

Сън, любим човек, кафе и пресен сок...

BG тийн... бляк!

2008-05-13T23:21:00.011+03:00

Честно казано с и без извинение ми писна от родните тийнеджърчета. Ей, тези които ви блъскат в автобуса и се хилят като невменяеми.

Хич не ми пука дали звуча като изперкала баба, обаче как да кажа по директно: Абе не сте готини! Не сте готини когато се натискате в трамвая, не сте готини когато се увисвате на дръжките, не сте готини и като ядете дюнери в автобуса, миришещи на чесън... !

И ние викахме за да ни чуе целия свят и ние се хилехме силно за да дразним околните, но май имахме някаква граница...

Гледката на 14 годишно момиче крачещо с малка (в добрия случай) бира в ръка е просто покъртителна. Скоро по Бтв в блиц интервю две тийнейджърки запиващи в парка с двулитрово пиво в 10 сутринта казаха че "Разпускали!!!!!!" Ха!

Тея деца са полудели...

Не знам, нито се правя на моралистка, нито на много отговорна, обаче гледката е повече от грозна. Ако готин означава олигофрен с изтъркан converse, бира в ръка и пиещ от сутринта.... значи сме за никъде!

Христос Воскресе!

2008-04-28T23:01:00.004+03:00

Бъдете здрави и много щастливи!!!

***
***
Историите за един дълъг, прекрасен и шарен великденски уикенд ... предстоят :-)

... никакво...

2008-04-18T20:33:00.009+03:00

Вече много хора ми се скараха. Нямало ме...?!? Тук съм, но... нещо съм в блог-дупка.

Сега отивам да пия мохито... очаквам просветление!

P.S. пфууу..., ето и снимката зацикли... и blogger е в дупка... е, исках да ви черпя с едно мохито, но... не ви е ден!!!

..........................стана, айде наздраве!

Имам ги, имам ги, имам гииии!!!

2008-03-17T19:51:00.009+02:00

(един кифладжийски пост - специален поздрав за mindbolt)

Ето ги! Сребърните ми маратонки, които толкова чаках... Стара колекция, забравени от Бога, но МОИ!!!
Много са ми сладки. Влизат автоматично в графата - любими!!!
Толкова ги търсих, все нямаше номера и ...дрън-дрън...
С няколко думи - прави са психолозите за жените и шопинга - това е съвършенството! Една дрънкулка да е, но нали е нова!

В импровизирания ми фотоблог пускам няколко любими вещи - вход свободен - предимно за "кифли" :-)))

Що ме преписахте?!?

2008-03-14T23:30:00.009+02:00

Много ми е смешно. Нито съм велика журналистка, нищо смятам да бъда такава. Бачкам си за кеф и се срещам с готини хора. Такава готина персона е Елица от "Ялта" - фейсконтрола, който всеки запомня в мига щом види. Направих една страница с нея за изданието, за което работя в момента. Стана готино, макар да се наложи да го кръцна доста. Много от най-забавните неща паднаха, но обикновено така се случва... Както и да е!
***

***
Чудя се кои са тия Клюки.нет, че да ми пуснат текста 1 към 1 без да ме подпишат - нито мен, нито вестника, а от горе на всичко да си "гепят" и снимката на колегите от Капитал Light?!!!!
Ебати наглоста??!?!
P.S. Явно това е достатъчно. Но с какво разрешение?:

Kliuki.net използва информация от българския периодичен печат и интернет. Екипа на Kliuki.net не носи отговорност за достоверността на публикуваната информация, тъй като тя не е списвана от редакторите на интернет сайта.

Just say Hi!

2008-03-11T22:26:00.005+02:00

Хич ме няма напоследък. Не ме е срам!

Някаква въртележка ме е завъртяла и уж имам време, а винаги нещо правя... Взимам си забележка, защото блогърския ми живот, макар и не особено впечатляващ, съвсем съм го занемарила.
Докато влезна в час ето и едно поздравче от мен. Това е партито на най-необяснимия и шеметен dj - необясним? Да, защото все още нямам отговор на въпроса как успява да прави най-размазващите партита в Ялта. Обожавам Роджър, супер се кефя на Санди, забавлявах се страшно много на Аксуел, Eric Prydz е повече от голям, но... Sander за второ парти доказа, че може да си ги сложи в малкия си dj-ски джоб. Все пак е № 1 progressive dj...

За блог срещата и един зъб по-малко...

2008-02-25T12:42:00.006+02:00

***

Чаках блог срещата с големи очаквания и интерес. Тя дойде и си отиде. Също като мен - бях там още в 10 часа, но успях да издържа едва до 11,30 ч ... не защото ми беше скучно или безразлично. Просто ужасния мъдрец не ми даде миг спокойствие. Факт е, че видях лицата на много хора, които чета, но дори и да исках да разменя някоя дума нямаше как да стане с тоя болезнен зъб.... В 12 не издържах и се предадох в ръцете на хирург-стоматолог, а Блог срещата.... остана на заден план.

За това и няма да пиша нищо по-подробно. Съжалявам, че пропуснах представянето на Тишо, Боримечката и Енея, защото това наистина ми е любопитно... може би някой друг път...

***

Друга гледна точка на порастването...

2008-02-22T21:49:00.006+02:00

Ако някой не изпитвал болката на поникващия мъдрец е късметлия. Аз съм от останалата част на човечеството, която е обречена на страдание...
Няма такава гадост! :-(
Признат страх - пак си е страх.
Обаче мен прекалено мноооого ме е страх!
Този път имам и обяснение защо! Бях не повече от 3-4 клас когато преживях първия кървав сблъсък с училищната некадърна зъболекарка. Взе едни клещи, уж с упойка, но уви - и започна да тегли. Тя тегли, аз дърпам ръцете й, пищейки през сълзи. Имаше заплахи за побой... Накрая тя успя и ме изгони да си промивам разкървавените венци на чешмата в тоалетната... Айде сега ходи на зъболекар.... !?!

Въпрос на порастване?!

2008-02-19T09:56:00.004+02:00

Тези дни си задавам един и същ въпрос. Има ли шанс да порастнем? Не да станем сърдити, отрудени възрастни, а да намираме правилните решения за конкретна ситуация. Кога човек се чувства готов да взима правилни решения за себе си, за важните неща? ...

На 25 си мислех, че вече съм готова за подобни стъпки, че преценката ми е станала по-добра за повечето неща, които ме вълнуват. Смятах, че всяко решение, което взимам сега аргументирам много по-добре отколкото преди и то е десетки пъти по-правилно. Ясно ми е, че човек никога не става достатъчно мъдър, никога не знае всичко, защото това е животът, а той е повече от изненадващ. Той - животът, е измислен за да бъде живян, а не да бъде разбиран. И това е ясно.

Учим се от грешки, учим се от всичко, но поне за едно-две важни събития по пътя трябва да можеш да отсъдиш "в твоя полза". Оказва се, че на 25 умението ми да преценявам хората в голям процент не ме е излъгало, но умението да не се прецаквам сама още ми изиграва лоши шеги. Вчера си признах гласно "Мислех, че вече имам житейския опит, който да ми помага когато трябва, но не е така. Твърде малка съм още като себеусещане за да се чувствам сигурна във важните неща". Това е самата истина.

Не е необходимо човек да пораства за да разбира нещата. Не е необходимо и да знае всичко. Но кога решенията ще бъдат правилни?

За мама!

2008-02-15T15:08:00.004+02:00

Въпреки падащите температури и мрачните настроения, които ме преследват напоследък днес е ден за веселба. Днес е най-хубавия ден, по-хубав от рождения ми ден,
по-хубав от всичко. Днес празнува мама, тази която ми даде живот, даде ми шанс, даде ми всичко, на което е способна.
Тя е най-готината майка на света и аз я обичам безкрайно!
Целувчици!!! :-)))

Новакът!

2008-02-07T18:35:00.000+02:00

Днес е третият ми ден.

Трети ден като новак, сред нови хора, нови задължения, нови истории... Тази година определено ме изненада - казват нова работа, нов късмет... Нова за мен и за цялото ми семейство... всички на нови работни места.

Сега се намирам в този период, в който още свиквам да завивам в подлеза наляво за трамвая, а не надясно за култовия 413, периода в който изграждам новите си работни навици, опознавам новите колеги... Всички те са мили и всички ме обграждат с внимание... нали съм новото момиче...

Иска ми се обаче да не бях толкова емоционална... На вид може би не, но отвътре.... Понякога незнам какво става..., такава съм от съвсем малка. Днес без причина докато наблюдавах творческото вдъхновение на колегите нещо ме стисна за гърлото.... и започна да ме души... Толкова силно и яростно, че си помислих... ако продължи още малко никога вече няма да мога да поема дъх...

Тогава станах, грабнах якето и чантата и избягах... Крачих бързо из шумните софийски улици, гледах непознатите лица и те ми се струваха още по-непознати..., озъртах се и... дишах! Дишах дълбоко все едно за първи път... оттърсих се от нещото, което ме душеше, прогоних го.... и се върнах! Там в залата с новите колеги, усмихнати, празнуващи, ведрите им лица ме накараха да се усмихна и да си кажа, че съм свободна!

Сега стоя сама вкъщи, пред компютъра, само с вас - тези, които четете или пък изобщо не четете този блог, чувствам се сигурна, защитена, на мястото си... Ще отида до спалнята, ще облеча най-широките си и меки дрехи, ще направя ароматна картофена крем супа и ще гледам зомбиращи предавания по телевизията.... Защото съм свободна и така искам!
... а утре.... дано съм с една капка по-малко емоционална :-)

Време е за girls night out!

2008-02-01T13:32:00.002+02:00

Айде! Време е. Петък е...

Санди пътува насам, а ние girl-ите трябва да се привеждаме в съответния, подобаващ вид! Няма да пиша кифладжийски пост (или поне идеята ми е такава, ха ха...). Обаче идването на Sandy Rivera (за незнам кой път вече :-))) си е събитие и направо празник. Лудия dj, който обожава българската публика прави супер емоционални партита. Така, че ако още се колебаете - няма за какво - просто идвайте! Е, ще е лудница 100%, но какво от това - все пак ще слушате Freak от "извора" :-)))

Не е лошо партитата да се планират. Приятелския съвет за парти календара през февруари винаги може да бъде полезен:

- tonight - Sandy Rivera - club Yalta
- 14.02 - LOTTIE - club Yalta
- 23.02 - Victor Calderone - club Yalta
- ииииии..... 29.02 (на това място в поста пея, викам, скачам и щастие, почти като в пубертета.....) THIS SI..... SANDER KLEINENBERG !!! no comment.....

Е, това е, което препоръчвам за този месец. Аз ще посетя само първия и последния в парти календара, но на мен ми е достатъчно. Все пак съм поспалива, да не забравяме :-)

Айде започвайте да тренирате стъпките за довечера :-)

даблю, даблю, даблю.......

2008-01-28T15:51:00.000+02:00

7-те албума...

2008-01-25T15:00:00.002+02:00

Получих първата си покана от серията "10 неща, които не знаете.../ 3 фрази за.../ 100 най-известни...." и т.н., които "налазиха" блоговете. И може би защото е първа й се радвам много! Знам, mindbolt може публично да ме замеря с камъни, но.... това е положението. На мен си ми е гот.

7 албума, които бих взела на необитаем остров

Всъщност да карам по правилата. Покани ме Влади - един от блогърите, които често ме радват. А началото постави - Man on the silver mountain.За да изглежда достоверно искам да добавя и: "...важна забележка е, че в списъка трябва да влязат не просто най-любимите ви музикални албуми за момента, а музика, която е издържала проверката на времето и бихте продължили да слушате с удоволствие (само нея) още поне 10 години..."
(...хм, чак пък 10 години...?!?..)

Музикалния ми избор не е особено прецизен, а горе-долу като игра на асоциации. Това са първите 7, за които импулсивно се сетих. Е, все пак са ми и много любими. Особено добре говорят и за самата мен и шашавите настроения, които ме преследват...

David Guetta - PopLife
Eй тук трябваше да бъде Born to do it на Craig, но Guetta от много време ме държи на max! След партито на Axwell Ева ми пусна един сет на Guetta и ми се пръсна мозъка.
В моментите, когато ми се слуша супер забавен house на "високо равнище" - ето го, това е David Guetta. Няма смисъл да изброявам Love Don't Let Me Go или пък Baby When The light....
Той е просто брилянтен!!!

Nirvana - Nevermind
... тук всеки, който ме познава ще каже "Естествено!!!". Кърт Кобейн и компания бележиха пубертетските ми въжделения и си остават една от най-любимите групи за всички времена!!! ... черните тениски, кубинките, плакати.... сладки години...
За никъде не тръгвам без поне един албум на Нирвана!!!

Depeche Mode - The very best
Много обичам The very best-овете! Събират всичко, което ме е умопобъркало през годините. Признавам, че за DM ми трябваха повече години за да усетя всичко това, което ме кара да изтръпвам днес.
Това е чудовищна група!
Дълго не разбирах музиката им, но.... всичко в времето си! Днес немога да живея без Enjoy....... Personal... Never Let Me Down Again....Walking In My Shoes..........

Madonna - The Immaculate Collection
No way!!!! Мадона за мен е всичко наречено на тази планета - шоубизнес.... И хич няма да ми стигне този албум на завеяния остров, но поне в този best има малка част от това, с което побъркваше света тази луда жена!
Няма по-зверска певица от Мадона. Винаги съм се чудела как успява през всичките тези години да е музикален, моден и какъв ли не диктатор....

Roger Sanchezzzzzzz !!!!!
Любовта ми към Роджър не веднъж е описвана и демонстрирана в блога. Няма такъв тип! Готин отвсякъде. След партито в Yalta убедих за пореден път себе си, че Роджър си е моя dj! ... имаше и разочаровани, но така е... затова света е шарен!
За тези, които все още само са слушали Lost, препоръчвам просто сряда следобед - радио Nova - Release Yourself !!!

Не пак, а отново:
Depeche Mode - Playing the Angel
Концерта, на който се родих за втори път!!!
Емоцията, която изпитах не може да се опише с думи, тя е повече от всичко, което е в главата ми запечатано като спомен.
Този албум е повече от умопомрачителен - моделен, вечен, класа!!!

..и на финала, "нещо нетипично" ха ха ха
Guano Apes - Pround like a God / Don't give me names
Знам, не е честно - стават 8 албума, обаче! Винаги има обаче! Половината от дебютния Pround like a God и половината от Don't give me names правят един бомбастичен албум, с който ще потопя самотния остров!!!! ха ха ха....... Ееее, няма такава лудница, само не ми казвайте, че не сте ги чували!

...I've got the snowboard under my feet
I can fly so high, I can fall so deep
But who do I see comin' up the track
A little green man with the snowboard on his back

He said: And now I'm flying like an angel to the sun
My feet are burning and I grab into another world...

Е, това е ... всичко приятели, ха ха ха... Време е да предизвиквам:
Филип , Лейди Вера :-) и Морков

Иде ли?

2008-01-22T13:47:00.000+02:00

* * *

... толкова ми липсва вече...
Красива, разцъфнала и недокосната, като девица погледнала света за първи път....

Колко си красива сега,
къпеш се в нежни тъжни листа,
от лицето ми лети сълза.

Тъмна сянка на студена вода.
Сега си спомням първата игра,
тогава бе дете сега си жена.
Докосвахме с устни любовта.

Гледам зелените, метални врати и огради в квартала, в който съм родена. В мислите ми изплуват спомените... как татковците и дядовците грижливо и старателно всяка година боядисваха със зелена боя "лицата" на дворовете. И те светеха!
Днес дядовците си отидоха от този свят, а татковците... са отрудени и уморени... Топка застава в гърлото ми.
Днес зелените огради са мръсни, проядени от ръжда, увиснали и грозни... Само в детските ми спомени остават такива каквито бяха, сякаш младоста им си е отишла с времето..., с дядовците,...

Зимата ме задушава! Така се свивам в черупката си, че неискам да гледам повече тази тъга. Сиви хора, облечени в сиви дрехи, със сивите си, премръзнали лица... Калта и миризмата от комините...

А така ми се иска... Да я видя.

Но е рано.

Автобус 413: Сексът и градът - 40 +

2008-01-19T12:15:00.003+02:00

Четвъртък, края на работания ден. Пристига автобусът, дупча си съвестно билет и съзирам само едно, единствено седящо място. Блъсканицата е ужасяваща, за това решавам да седна. Мястото е едно от четирите седалки между първата и втората врата, обърнати лице в лице.

Супер тясно е, но успявам. Даже немога и да се отпусна на седалката, защото има някакви пликове в краката ми, а компанията в моя свят "метър на метър" непрекъснато се поклаща от смях напред - назад, наляво - надясно... Шушукат, гледат закачливо, остроумничат...
Няма как, ставам свидетел на целия около 20 минутен разговор.

(само едно пояснение - и трите жени на видима възраст 40+, явно работят заедно в счетоводен отдел на някаква фирма..., поне така успях да разбера. Ето и по-интересната част :-)

- ... ооо, не! Омръзна ми, ще го гоня вече!!!
- Чакай, чакай кажи ти, къде го намери този твой младеж?
- ха ха, няма да повярвате, но по Интернет (другите две ах-ват! ) Не в сайт за запознанства, а докато си търсех работа в jobs. Виждам обява, която звучеше много добре, пуснах си cv и скоро получавам отговор: "Съжалявам, но аз не търся счетоводители, аз дори нямам фирма".
Така се ядосах и понеже немога да не отговоря, пуснах пак мейл: "А вие защо пускате обява, след като дори нямате фирма ?". Той ми написа "Станала е грешка"... и така мейл след мейл...
Младежа всъщност живееше в Израел когато си писахме. Преди 2 години дойде да се види с приятели, видя се и с мен и.... аз го прибрах!
- А тааакаа! Е, и сега какво?
- Охх, ми омръзна ми вече. Чудя се направо за какво му е на човек да се жени и изобщо да живее с някого. Заради единия кренвирш?! Писва ти, изхвърляш го и толкова. Ако искаш да имаш дете, хващаш някого да свърши работата и готово...
- Абеее, не е точно така!
- Е, защоооо? Какво толкова?
- А, снощи като ревах половин час, защото неможах да си сменя бушона. Аз знам как (дълго обяснение как се прави...) обаче то затегнато и не става.... После се успокоих и успях, но докато плачех си казах "Ето сега ако беше тук някой кренвирш..."
.......... бурен смях.....
- А ти имаш ли си младеж?
- Аз ли, не младеж - Мъжжжжж! (с изстрадно изражение и ирония).
- Е, лошо ли е?
- Е, помисли си 15 години едно и също, едно и също, едно и също... То ядене, колкото и да е вкусно ти омръзва!!!
- .... един и същ кренвирш 15 години.... (пак избухват в смях)
- Аз даже късно се ожених, на 30 г, но... (замлъква с крива физиономия)
- Абе да го търпиш, но поне да е наденичка, а не кренвиш! (ха ха ха хаааа...)
- Даааа! Моя предния младеж може да беше малко дебеличък, ноооо си имаше наденичкаа, ха ха ха....
- Ето
, а в нашия магазин и кренвирши няма!!!
- Е, как така! (в един глас!)
- Няма, затворено е ...
- Еее, тогава ...
- Нали това ви казвам. Той се занимава със строителство, технически е, сега свърши един проект и си стои вкъщи. Поне чисти... (зъвни на младежа "без кренвирш даже" - аз наближавам, айде тръгвай към болницата и вземи агнешкото!).
(Междувременно единствената омъжена се оглежда за реакциите на околните пътници "Абеее, ние как се разприказвахме за тия кренвирши..?", отвръща й другата "Еее, спокойно бе, ние майтап да става!")
- Готвила си агнешко за мама?
- Неее, бе! Младежа го е сготвил..
- Каквооооооо (възторжени лица!!!)
- Поне да готви и чисти, като нищо друго не прави! Знаете ли, когато реши да направи вечеря, обаче да не се мине, като се прибера ми казва: "Аз съм сготвил, ти само направи салатка и сядаме!" Аааа! Цял ден съм била на работа ще ми върти номера и аз започвам! Уж, взимам зеленчуците, но внезапно изтичвам в тоалетната и започвам да се правя, че повръщам! Той скача "Лошо ли ти е? Седни, аз ще направя всичко!"
- Еееееееее, ти направо!!!.....
- Абе аз от него се научих бе! Като не му изнася нещо, "Оххх, нещо не ми е добре!" и туп пред телевизора. Така и аз започнах. После вечеряме и той ми казва: "Абе на тебе нещо бързо ти мина?"
....(отново бурен смях)...
- Абе ти коя зодия си? От кои си?
- Ееее, от Девическия бе, не ме ли познаваш, от Девическия факултет сме.....
................................................................................................................................................

Едва се свестих от смях, щом слезнах! А как не се изсмях в автобуса незная, особено когато 40+ ме поглеждаха закачливо и гордо, все едно ме подканваха да се включа в разговора за кренвирша!
Да живее градския транспорт!!!... и 413,... вчера имаше човек по потник!?!

Тотално зависима :-o

2008-01-18T15:15:00.000+02:00

Не е истина!!?????..

75%

"...забелязал съм, че винаги е на една и съща дата..."

2008-01-16T16:53:00.001+02:00

НЕЩО ЛЮБИМО:

"... Здравейте!

Аз съм Кенет Kлapк, aкo все още е жив. Или не, аз съм Артър Kлapк, а защо не и Kлapк Гейбъл. Всъщност приятелите ми ме наричат Артър Милър. А за вcички, които ме познават след 35-ия ми рожден ден (забелязал съм, че винаги е на една и съща дата), аз съм просто Глен Милър. Kаквo значение имат имената, бих могъл да бъда и Людмил Станев. Aкo бях маниaк, щях да ви кaжa, че съм постмодернист, но каквo да го кpия - такъв съм си. Дори според жена ми късен заради часовете, в кoитo се прибирам.

Но да не се занимаваме с това, а с нещо по-нормално. Иcкax да населя белия лист с планини, земи, морета и някакъв мирис на сезони, но се oказa, че това е крайно опасно. Особено ме плашат литературните герои. Един герой от десета страница бе успял да се натъпче с чесън. Тази дума не съм я писал и кой знае откъде я е взел. Съжалявам, че сега я написах и вече други герои могат да се натъпчат с ч...н.

Не мога да понасям думата фaктичecки. Ето че и нея написах, но това са рисковетe на писането на живо. Не че познавам някой, който да е писал на мъртво. Не съм чувал и някой да е получил от умрял писмо. Наистина познавам един, но и той беше умрял, а между умрели хора това са нормални отношения. Аз лично предпочитам да пиша, когато съм жив, не знам с вас как е...

Естествено вcякa дума носи със себе си опасност. Самото и написване я превръща в досаден cкитник из моето и вашето съзнание. Да направим един опит. Написвам тунел. Вече не ви е толкова светло, нали? Хайде, от мен да мине, добавям едно от стъкло. Сега светлината става по-силна? Aкo напиша и през летен ден - се получава съвсем друго. Много е лесно, може да опитате и сами. Ето сега ще ви оставя празно място, кoeтo да попълните, за да се почувствате като автор.

Дъждът се изля.......................................

Kaтo из ведро, нали - страшно нещо са щампите. Тия ведра за нищо ги нямате. Е, добре де, пошегувах се. Не се притеснявайте, аз ще пиша вместо вас, а вие само се забавлявайте........"

Л.СТАНЕВ

Good night...

2008-01-16T12:44:00.000+02:00

Няколко готини реклами, които открих благодарение на Пламен. В тази поспалива седмица, поне за мен, тези ми се сториха тоолкова подходящи... Ето го и мястото, от където ги измъкнах.

Нова година, нов... STYLISH !

2008-01-14T14:19:00.001+02:00

Интересно как новата (вече не чак толкова нова) 2008 г. побърка всички на тема

"нов външен вид"... включително и мен. Още съм в процес на планиране,
но скоро ще има реализация.
Като казвам всички, значи - всички...

Всичко започна още в края на 2007 г. Първо си подстригах косата на "карето на В. Бекам" - да обаче бях една от първите...подчертавам го..! После abv.bg направиха някакви варварски неща със себе си, явно "стилистът" им е имал кофти ден.... Превъзмогнахме го, криво-ляво...

След това блондинката Ева се появи един ден с нещо средно между моркови и нар на главата.... След второто боядисване - истински ходещ горски плод... разбирай както искаш! ;-)

С течение на времето един друг миньон - строгата счетоводителка Ася, която трябва да водя ни кино - крайно време е, от сигнално червено мина пък към отбора на русите кичури..., нищо че искаше да е "модно кестенява"...
Шантави работи... Днес отварям страницата на tialoto.bg, все пак съм 25 годишна лигла, която трябва да се информира за най-тъпите и банални неща от света на "Красотата, здравето, фитнеса и дрън-дрън....", които пък всеки път са едни и същи, но казани по различен начин!!!
И какво виждам - още една промяна - новия вид на сайта мнооогоо ми харесва. Още незнам защо, всичко вътре си е както преди с изключение на цветовете, но те пък са ми любими.

Все още Пожелателното тегло в сайта направо ме вдебилява, но поне ИТТ е ок.

Още по-голяма драма изживях вчера, когато друга моя куквица - г-ца Миги сподели, че си е сменила фризьорката! Това е РЕВОЛЮЦИЯ! Още си спомням как в 7 клас прокле всички фризьори от дъното на душата си и остави гривата си да расте на воля. Голям рев падна...

За много луди мои кукувици мога да разказва, за една обмислям и нещо като рубрика да пусна... а последната спомената винаги може да я разпознаете по улиците. Видите ли едната такава засукана, която се оглежда в стъклата на пикапите и си говори "Божее, божеее колко съм красива" - това е тя. Една от мойте кукувици... Всъщност издирвам огледалце, което когато тя попита, то да отговаря "Ти, ти ти...." (не Тити П.) Спешно е! Важно е за психичното й здраве!

Докато пиша този пост ми изникна един въпрос? С изключение на моя, всички ли фризьори са гейове или това е само предрасъдък?!!!!.... хм, май ще го гласуваме...

... и за още променени се сещам, но ме домързя...
Както и да е! След като 1.5 г. се борих да се отърва от русата си коса, до седмици очаквайте:

завръщането на the real blondy:

P.S. Много кифладжийско стана май.... :-)))))))))))))))

Съботна мигрена

2008-01-12T13:58:00.001+02:00

Само тези от вас, които знаят какво е мигрена могат да разберат как се чувствам в момента. Идва ми да си бръкна в главата и да изровя и малкото, което е вътре... Нечовешко е!

С главоболието се познаваме още от пуберските ми години, все вървим ръка за ръка. Понякога така ме ненавижда, че ми изпива и последната силичка. Аз естествено му отмъщавам с всевъзможни хапчета, но уви с годините вече не им се впечатлява. Станал е като Злите сили в анимационните филмчета, които преборват всички смели опити на Доброто. Знам си "Днес е събота - отварям очи, боли ме главата!", ще сме заедно цял един ден. Само да не влезне в серия... тогава вече искам да убивам... с поглед.

В такива дни като днешния си търся успокоения... Те могат да са всякакви... гледането тъпо и неподвижно в една точка, вдишване на неговия ароматен парфюм останал по ръцете ми след гушкането преди малко, ... или писането в блога. Истината е - колкото по-малко движения, толкова по-малко болка!!!

Тази седмица се изниза толкова бързо, но тягостно, че незнам дали да си "отчупя" нещо за спомен от нея. Истината е, че ме кефна темата на Капитал Light за блогърите. Готино! Най-накрая видях Анна, която колкото и да я четях (не нея, а блога й естествено) не успявах да си я представя по никакъв начин... Разобличиха ги!

Сутринта пък след като отворих очи и свърши Том и Джери, попаднах на TV2 и Showbuzz. Все се чудех от къде ми е позната водещата Вили - безспорно готина мацка, даже готина на квадрат?! ... а тя се оказа онази манекенка, която показваше по бански рундовете в Сблъсък. Още тогава предполагах, че не е само манекенка, тоест има не що в главата. Всъщност аз много манекенки не познавам, да не кажа хич, за това и не съм особен поддръжник на тезата, че са масово кули лейки. Може и да са, но нямам доказателства!!! Е, сегашната Марийка от Сблъсък може да послужи за последното, направо си е находка... един въпрос неможе да си формулира, но..... сега ме боли главата.... няма да ставам гадна.

Много е гот, признавам си!

...Aulin е истината, казвам ви!
Напоследък с доста лицемерие се срещам, но странното е, че не ме дразни, даже не му обръщам внимание. Чудно! Обикновено съм една такава впечатлителна... Пък и да си призная (знам, че с "пък" не се започва изречение, но ми е някак по-живо...) тая зима ме прави доста мудна... все ми е едно такова студено, само искам за се сгушвам и ... нищо да не правя. От това се роди и мойто безразличие май.
Абе, колкото и да ми е студено и мързеливо ще мръдна до By the Way днес, "ако ще да се разчуе"!
Насладих се и на петъка от смотаната седмица де... Сутрешния conversation с Влади и още повече славния "моабет" с mindbolt ми поразбъркаха изрусения мозък.
Мисля си по едни въпроси и ще драсна скоро, но още с моя приятел главоболието ще си имаме работа,..... за това someday...

Нееее, не е истина... Lenny in Sofia

2008-01-10T11:40:00.000+02:00

... е това и да ми го беше казал някой, нямаше да го повярвам!!!
Lenny Kravitz тук, в София. Мога да кажа само, това, което казах
за идването на Depeche :
"... ааааааааааааааааааааааааа
аааааааааааааааааааа..........."
Незнам как се случват нещата, но направо съм повече от happy!
Колкото и хората да мрънкат, че 2008 г. е високосна и за това ще е отвратителна,
аз мисля, че се очертава една от най-култовите години в моя живот.
Промените вече започнаха - нова работа след броени дни, нови планове,..... Sandy Rivera пак в Yalta, Кайли, Лени Кравиц...... ееее, не се издържа казвам ви.....

2008 - Годината на плъха...

2008-01-02T14:30:00.001+02:00

Според китайския хороскоп, знакът носи късмет, годината ще е наситена

с любов и драматизъм.

Аз съм Куче 1934, 1946, 1958, 1970, 1982, 1994, 2006
Настъпи времето на промените! Не се ограничавайте в желанията си, но бъдете и точни - те все пак се сбъдват. Годината ще ви донесе много важни пътувания. Трябва да помислите за смяна на колата, жилището, а неомъжените жени - и на името.

Ето виж каква ще е годината за теб, ако изобщо вярваш...

Въпреки това вместо за бъдещето, все още си мисля за нещата от изминалата 2007 година... Не правя ретроспекция на годината, но ще заприлича на такава, ха ха... Какво да се прави “Да живеят масите!”.

Незнам дали израстнах поне малко като личност, като мислене за тези 365 дни, но научих разни неща, неща за хората, за отношенията, за обичта, за веселбите, за тъжните неща...

Съвсем прагматично: завърших си образованието в СУ, взех шоф. книжка, но не карам, голямата крачка – нов дом!.... иииии Ремонт! Пълна веселба беше.

Станах на 25, а брат ми на 30!!! Роди се Вени, вече е голям мъж и има цели 4 зъба :-)))))

За първи път стъпих на Баташка земя и плаках дълго, това беше разтърсваща среща с историята за мен. Добре че на мода станаха партитата на световни DJ , че веселбата съвсем беше замряла от пози и леко поклащане на бара. Тези партита пък ми направиха невъобразим кеффф – Сандер Клайненберг, Том Нови, Ерик Придз, Санди Ривера на брега на морето, любимия ми Аксуел и още по- невероятния ми Роджър!!!

И тази година не пропуснах да се метна на шейната заедно с децата от квартала...

За жалост всяка година има и горчиви моменти. Отидоха си Марко Семов, Доньо Донев, Златина Тодева... Невероятни личности!

Качих се на Шипка! За първи път! Беше..... unbelievable... Пристъпих и в Ботаническата градина – китно кътче в сърцето на града. Морето обаче беше кофти – то неможе всичко да е песен. За това пък 2008 е обещаваща.

Блога ми стана на годинка, поникнаха му зъбки..., но се стремя да е все така усмихнат! Направих си и фотоблога – нещо за собствен кеффф и удоволствие...

Абе много готина беше тази година – по едно време исках да си изтрия блога, защото не намирах смисъл да продължавам, после си харесах онлайн дневника на Петър - longanlon и отново повярвах, че мога.

Е, .... има и още, но то е за лична наслада, то неможе всичко!!! :-)))))))

За много години!!!

2008-01-02T10:39:00.000+02:00

За много години! Здраве и късмет, красиви емоции и....
другото ще си го купим! :-)

Сега се започват едни такива дълги и забавни постове за приятно прекарани мигове, щури напивания, тежки махмурлийски истории... По някое време чак ми се видяха безкрайни тези празници, пълници и т.н....

Разказва ми се и на мен, но от сутринта се опитвам да се размразя! Имам висулки и в мозъка... От години не бях премръзвала така... като куче ! За това искам да изкажа специалните си благодарности към Шерифа, че е станал в 3 ч и обикаля из Софийските преспи.., но то с обикаляне всеки може!

Безумна история!

Мразя да хуля и недоволствам тук, в блога, но този път ми преля чашата! Три дни синоптиците предупреждават, че снега ще е зрелищен, но няма кой да чуе. Е, то махмурлука на никой не прощава. Общинарите още немогат да се упомнят?!?... Спокойно спорет Уикипедия ви се е случило следното:
"Махмурлукът е съвкупност от неприятни физиологични ефекти, последващи прекомерна консумация на алкохол. Най-общите характеристики на това състояние са чувството на силна жажда (обезводняване или дехидратация), чувство на безпричинна умора, гадене и световъртеж."

Ще ви мине.... ама утре! Само се чудя, на нас кога ще ни мине?...
Не е нормална тази държава и това си е, сбъркана е отвсякъде... В Редута, казали по Бтв, положението било тежко - обаждат ми се да ме питат живи ли сме, имаме ли нужда от суха храна...?!?!? Автобус чаках 50 минути за да стигна в офиса през първия невероятен работен ден .... и така и не дойде. Видях един снегорин в 10,30 ч - ЧУДО!, викам си! Работят яко - нали Шерифа така каза, не лъже!
А..... работа днес - хе хее, с лопата за сняг да я ринеш!!! Е, как не 2-ри януари е най-важния работен ден от годината, по-важното е, че драгите народни представители си починаха, не отработваха. Сега със свежи сили ще ни прецакат с някоя нова простотия. Само както те си знаят... В това нямат равни!
Абе, ... карай да е весело.

P.S.
— Кой си ти? — попита го Дяволът...

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята
и колко са нещастни хората!

..........

2007-12-31T19:16:00.000+02:00

10,
.......9,
8, ......
6, 5,
4....., 3....
happpppyyyyy........

...Да срещнеш Джо Блек

2007-12-31T00:46:00.001+02:00

Трудно ти е да се откъснеш?....

..... Такъв е... животът!...

Гледах го за незнам кой път и пак се разкиснах. Толкова много се разкисках, че можех да наводня леглото ако не ми правеха смешки... Получи се нещо средно между истеричен смях през сълзи съпроводен с учестено хлипане...

Грандиозен филм!

Има филми, които оставят отпечатък в съзнанието ми... този е един от тях. Бащи и дъщери, живот и смърт, начало и край.... Все истински неща. А диалозите.... ВЕЛИКОЛЕПИЕ!
В момента мога да напиша хиляди глупости, но мисля че не е необходимо... След подобни сюжети съзнанието ми се лута напред и назад в спомените и в настоящето, в мислите за бъдещето и пропуснатите шансове в миналото, погубените мигове,.... за краткия път, който всеки от нас извървява... За едни криволичещ, за други твърде къс, за трети... неописуем....

Има ли нещо по-красиво, по-истинско и по-разтърсващо от.... Животът ?

Поне за мен не....

:-) и днес е празник! :-)

2007-12-29T14:33:00.000+02:00

...пак празнуваме :-) ....

Днес е happy chochko day!!!
Да си жив и здрав и все такъв super приятел!

:-) днес е празник! ОТНОВО :-)

2007-12-28T15:59:00.000+02:00

***
дНЕс Е hAPpY bUbI DaY :-)

сАМо зДРаВЕ кОт' ДРугОто СИ гО иМАМе
kisssss......

уфффф....

2007-12-27T15:10:00.000+02:00

Е тва е, като му хареса на човек да спи до 11.30 ч, пет дни подред....
Просто незнам къде се намирам.... тоя работен ден ще го запомня! Как нямаше още някой свят празник днес и утре за да си заформим една истинска почивка... пък ако можеше и още един веднъж да влезнем в ЕС...???
Хубаво нещо са това празниците... и милата ми прашна, кална и опърпана София колко е спокойна и тъжно щастлива! Поне за няколко дни едва, едва успя да поеме дъх за да продължи лудешкия живот, който я натиска всеки ден... И на нея й писна от клаксоните, опашките по бензиностанциите, от скапаните задръствания и невротичните идиоти.... Отдъхна си... поне за малко!
Ще ги избутам тия два дни - въпрос на живот и смърт е. После... - пак спане!!!

Празничен мързел

2007-12-26T18:26:00.001+02:00

Сядам за първи път пред компютъра тези дни... слушам котешкия глас на Macy Gray и се размазвам... сама съм вкъщи... действа ми... идеално. Спах чак до 11.30 ч.... Тази жена е родена за да пее...

.... Хей Щастлива Коледа!!! ... Дано малките неща ви радват повече чак до другата Коледа, когато ще ви пожелая същото...

***

Аз си мисля за моите желания..., дали ще се сбъднат... Желания за нови събития, нови емоции, нови приключения... Мисля си и за Коледните обещания!!! За това как плановете са нищо когато има малки изненади и топли моменти :-)

... телефона звъни....

......изчезвам – приятелите ме чакат за още скъпи срещи и топли чаши с ароматно кафе :-)

... Ще се върна.... до после.... ;-)

писано някъде към.... 12 ч....

За Коледа и хората...

2007-12-24T12:17:00.000+02:00

***

Какво правят от хората няколко почивни дни, малко подаръци, но от сърце, светлинки и срещи, срещи, срещи с приятели, роднини, любими хора... :-)))
Толкова просто изглежда всичко, когато се случва.
Весели празници!!!

***

P.S. Честит Рожден Ден, татко! Обичам те :-) !!!

Едно такова.... никакво...

2007-12-20T15:47:00.003+02:00

Едно такова... никакво... тъпо предпразнично... ми е. Нищо не ми се прави, никъде не ми се ходи...

Загубих си празничната еуфория. Тя обикновено ме побърква по това време на годината. Правя компилации с коледни песни, украсявам като луда, измислям изненади, подаръци... Тази година съм пас! ..... или поне днес ?!?...

Май е от главоболието...
Не стига че ми е тъпо, ами пиша и тъп пост...., но какво да направя като ми се мрънка... Поне поръчахме билетите за Кайли, само дано ги доставят!
Обаче колкото повече наблюдавам хората около мен, толкова повече забелязвам, че предпразничния сдух е заразен. Всеки само гледа да "добута" до събота и да се размаже от мързел...
Има и още нещо... поне така си мисля. Като изключим свестните работодатели, които май у нас се броят на пръсти, повсеместния сдух е резултат от мизерните пари, които получават хората около Коледа...или изобщо не получават... Голяма част са смачкани точно поради тази причина. Незнам,... как е възможно да печелиш хиляди и да дадеш 20 лв. за Коледа на хората, които работят цяла година за теб? Тъпа история...

Приятели събрани в графика

2007-12-18T10:47:00.001+02:00

Дойде края и на тази анкета. Като се замисля най-успешната за моя скромен блог.
Така и предполагах, че темата ще ви "жегне"...,
което е напълно нормално. Тя е много важна за мен.
Докато малките човешки отношения, жестове и постъпки още успяват да ни развълнуват значи не всичко е загубено.
Резултатът беше предвидим - тъжен или не ...

Важното е, че приятели винаги ще има стига да се огледаме в сърцето и да ги открием - много от тях си стоят там тихичко без да ни притесняват и напомнят за себе си. Просто, защото ние сами сме им сложили "титлата" - ПРИЯТЕЛИ!

***

Работен ден... да, да!

2007-12-15T11:58:00.000+02:00

... еее отработване, направо ми гръмна главата от сутринта!!! В мига, в който се "похвалих", че нямам работа днес и просто съм дошла за присъствие се започна.... пищят ми ушите от разговори... нищо слушам вече "Freak" за лечение!

Добре направиха драгите депутати и си останаха вкъщи. Днес е класически почивен ден - летящи снежинки, криещи градската мръсотия и черни облаци, бял снежен килим и щипещ бузите студ...

Днес за първи път от много време насам снегът ме накара да се усмихна рано сутрин. Естествено се успах, няма как това си е моята запазена марка! Въпреки усещането, че мога да убивам с поглед днес щом стъпих на белия неотъпкан килим, на улицата и усетих как снега хрупа под краката ми една лека, детска усмивка се появи на лицето ми. В мози момент някак си не ми беше толкова нервно, толкова студено, толкова... порастнало.

Сетих се за времето когато се събуждах в една такава сутрин, от кухнята миришеше на някаква с любов приготвена от мама закуска, а щом погледнех през прозореца.... виждах как цялата ни улица е почерняла от деца - един с дървена шейна, друг със старовремски кънки, трети с наелонче или каквото всъщност е "докопал" от вкъщи.... Пързаляхме се , замеряхме се с топки цял ден, правехме мечки, ангелчета, снежни човеци... цял ден, докато "насилствено" не ни прибираха, мокри до костите. После топли дрехи, чай, уют...
Ей така ми се искаше и днес да бъде.... Да си остана с топлата пижамка по дълго, с чаша ароматно кафе и лека закуска, да наблюдавам играта на снежинките през прозореца...., а после .....да направя мечка на някого... или той на мен - зависи?!?...

За сметка на това както всички направиха и аз се замъкнах в офиса, изпих си американото от London Minutes и случайно "срещнах" най-вкусния и съвършен блог на света :-)))) Предупреждавам - наркотизираните на тема шоколад и захар да преминат на друг пост! Открих съвършено красиви неща и въпреки, че не съм голям фен на сладкото бих опостушила всичко!!!

* * *

Това е парчето!

2007-12-12T10:38:00.000+02:00

Това парче на Кайли направо ме побърква напоследък. Жестоко е!..... ooo, ohoo...

... и пак за тях... ПРИЯТЕЛИТЕ!

2007-12-10T15:43:00.002+02:00

Да, знам! Това е една от най-"дъвканите" теми в моя блог. Не винаги много приятна, понякога силно емоционална, но... Те - приятелите стоят на много специално място по стълбичката на важните неща в живота ми.

Все немога да се примиря с онова неписано правило, че колкото повече житейски път изминаваш, толкова по-малко приятели ти остават. Звучи толкова песимистично, но ... май е вярно!
Едни отпадат, други се появяват. Проблемът е, че при всяко отпадане се откъсва и по нещо от теб, мен, от всеки... Това е само още едно от нещата, които си причиняваме сами, без да се замислим, без да ни пука...

Странно е как в един момент с един човек споделяте общи идеи, мечтаете заедно, почти като влюбените, но понякога е по-силно и много истинско... След време се разминавате по прашната градска улица, измърморвате насила "Здрасти, как си?" ей, така насила, заради онези мечтите и идеите...

Сега като се обърна назад и си помисля за хората, с които почти не се виждам вече ми е малко странно. За едни боли още, за други... те са били просто познати...

Завист, предателство, интереси, пренебрегване, лъжа..... Всички сме преживели тези неща - всичките, заедно и по отделно, болезнено и жестоко, безмилостно и цинично...

....но, нали един живот живеем?

Eдин Ноември по-малко

2007-12-04T15:35:00.000+02:00

След още няколко дни изминалия Ноември щеше вече да е избледнял, поовехтял и потънал в забрава... С всеки ден, месец, година от живота ни се случва същото... важен е мига и това, което ще се случи - всичко останало е мъртво. Само най-ярките моменти и спомени остават в съзнанието ни, сякаш ги пазим за онази "лента", която всеки вижда рано или късно по пътя си...

Не съм обвзета от мрачни настроения, просто обичам да си мисля за нещата, които се случват с мен и около мен...
В живота си винаги "взимаме" от някого или от нещо, което ни е предоставено може би защото така искаме, защото така ни се полага,... защото сме така устроени. Така се чувстваме живи, на гребена на вълната, пълноценни и свободни...

За мен спомените и скъпите мигове в живота са важно нещо. Пазя различни ценни неща за мен още от малка. Пазя първата си бебешка играчка, първата си плюшена мечка - циганинът Глинка, десетки картички от приятели, смахнати бележки, с които се замеряхме в училище, пазя 2-3 цветчета от булченската рокля на майка ми..., пазя една пеперуда, поставка за лисчета от кака Любка..., пазя спомените си ревностно и прилежно.
За това и започнах тук, на края на всеки месец да си правя нещо като бърза и доста повърхностна равносметка за това, с какво ще запомня Октомври 2007, Ноември 2007, Декември 2007....

Не са никак малко и не всички ще помня. Част от тях не са важни, други изобщо няма да ги споделя...
През Ноември направих първият си ремонт в новото "вкъщи". За това досега винаги се грижеха мама и татко... Изобщо липсват ми много от нещата, за които се грижат те, но това е живота... През Ноември завърших, дипломирах се,... Не работя това, за което мечтаех, това отново е пак той - животът. Докато ние си правим планове, Господ се смее. Харесвам много тази "поговорка". През Ноември се сбъдна желанието ми да отида на парти на любимия Роджър... През Ноември... бях наранена, бях щастлива, бях самотна и заобиколена от приятели... През Ноември исках и получавах, исках и не намирах начин.

Всъщност Ноември си е Ноември - месец като месец.... само, че вече отминал...

Много ясно, че такова парти няма!!!

2007-12-03T14:39:00.000+02:00

Изобщо нямах време тези дни да пиша, а четвъртък и петък след партито, ми бяха мноооогоо тежки...!!! Участието на Роджър си беше един път! Щом още то ми е в главата.... тоя Роджър бе...!

Нито блъсканицата, нито който и да било ме накара и за минута да се почувствам зле. Чаках толкова време, дойде и му се насладих докрай.

Незнам колко от вас ходят на подобни партита, но стига тази музика да завибрира под кожата ви...... знам, жестоко е! Аз не съм от тези, които са всеки петък и събота в Ялта, Pr, Синърс и т.н., подбирам dj на които да отида и винаги си тръгвам емоционално заредена за седмица-две напред....

Знам, че голям процент от хората смятат house за монотонно тупца-тупца, но тази музика има невероятен заряд.... Колкото повече слушаш, толкова повече търсиш и искаш още и още... Изобщо клубната култура произтичаща от house музиката е жестока. В тази връзка ето и няколко любими мои снимки на мацките в Ялта - мноооггооо са ми любими. Благодарение на фотографите на tilllate разбира се! Невена си я бива...

...star light...

2007-11-29T16:39:00.000+02:00

... героите са уморени..... . . . .

TURN ON THE MUSIC....

2007-11-28T14:37:00.000+02:00

ДЕНЯТ ДОЙДЕ!

ЕТО ГО:

След Депеш мод за втори път се чувствам наистина щастлива!!! Йеееа!

Любимия ми dj като по поръчка :-))))

Утре ще е късно......, ПАРТИТО Е ДНЕС! :-)))

НИЕ СМЕ НАЙ-ЛОШОТО НЕЩО, което може да се случи на някого

2007-11-26T14:21:00.003+02:00

НИЕ СМЕ НАЙ-ЛОШОТО НЕЩО, което може да се случи на някого.....
Ако на някой му се чете дълбоко философска история изпадаща в задълбочени анализи и нечувании изводи просто нека смени блога...
За други неща си мисля аз днес. Миналата седмица прочетох поста на Анна за "Селянията", за хората, които пристигат в големия град с една цел: "Да ритнеш гълъб на Славейков. Да си очертаеш с блажна боя мястото за паркиране пред блока и да заплашваш всички, осмелили се да паркират там...." (anna in your head). Тогава си казах - ето, тя е написала всичко, което аз мисля и смятах да напиша тук в моя блог. Единственото, което ме спираше, е че ще завалят безмислени и заядливи коментари за това как обиждам "селяните", как те нямат избор и т.н. От своя страна аз трябваше да обяснявам какво означава "селянията" и т.н. Просто няма смисъл..., а хората стават все по-лоши!

НИЕ СМЕ НАЙ-ЛОШОТО НЕЩО, което може да се случи на някого.....
Туко що в офиса ми дойде клиент. Той живее и се развива в един от големите ни черноморски градове. Идването в София за него е кошмар. Това е човек, който истински мрази града - прочетох го в очите му. Прочетох го в омърляните му кални обувки, в намокрената му от неспиращия понеделнишки дъжд чанта...
Щом заговори съзнанието ми се замъгли, стана толкова тягосно... единствените думи, които чух от устата на този човек, изстреляни като стрели с отрова бяха "мразя го този град, няма такъв ад", "при нас си казваме гледай беее, тия софиянци и Господ ги мрази, пак мъгли и наводнения....", "заради тях и нас ни сполитат беди",... "тук всичко е гадно...", "питат ме по телефона как е в столицата - гадно, мрачно, кално, отвратително - обичайното!!!"
Нямам думи. В този момент в съзнанието ми изплува вече формирано чувство на вина, че ние софиянците сме най-отвратителните същества стъпващи по земята - само ние правим боклук, само ние замърсяваме, само ние се бутаме в автобуса, само ние псуваме в задръстванията! НИЕ СМЕ НАЙ-ЛОШОТО НЕЩО, което може да се случи на някого....
Мисля си как вече всеки път когато седна на маса с непознати винаги трябва да се съобразявам какво говоря случайно да не обидя "селяните" (сещай се сам/а за кои става дума!) . Защото когато кажеш колко селско е нещо, те го приемат буквално и започват "ееее неможе всички да сме родени на жълтите павета...."В един момент става така, че не те се стесняват, а аз се притеснявам да кажа че съм софиянка, някак си ми е неудобно защото съм причина за всичките им проблеми и главоболия. Тази причина, която цялото им семейство откакто са се родили са им повтаря - колко зли са софиянци...
100% и ние сме надменни, "родени със сребърна лъжичка в устата" - поне според представите на някои...., но и вие хора "селяни" като себеусещане, като поведение, като философия .... не сте "цвете за мирисане". Готови сте да минете през трупове за да постигнете целите си, да стъпчете някого, да обиждате, да "топите" само и само да успеете.... На всяка цена, без правила, без морал....
...а в този живот не всичко е "на всяка цена"...
Когато ти държа вратата на магазина кажи "благодаря", когато ме настъпиш в автобуса кажи "извинете".... толкова е лесно!

* и все пак знам - НИЕ СМЕ НАЙ-ЛОШОТО НЕЩО, което може да се случи на някого!!! P.S. Много ясно, че много от приятелите ми са родени някъде из България - аз ги обичам и уважавам. Някои дори не помня от къде са, защото те са на първо място хора. И се държат като такива!!!

Да обобщим набързо...

2007-11-23T16:45:00.000+02:00

Ясно е, че всички ще празнувате на вила с приятели, което си е готино и ако нещо не прецака нещата, даже ще ви останат скъпи спомени от "неповторимата Новогодишна нощ"! Преглъщате битовизмите и ви остава само да се раздадете на дансинга в хола!
На вила с приятели! - 7 (43%)

Моята идея за посрещане на големия празник - На зимен курорт за ден-два! - 4 (25%) също не беше пренебрегната, само че аз май няма да успея да се класирам....... Приемам всякакви идеи!!!! :-(

Традиционалистите си залагат на парти в клуб - 2 (12%) !!! То си е класика - стига да е по-различно от стандартното ходене на парти...

Тъжно е да си призная, но Милко Калайджиев е предпочитана компания пред мама и тате за НЯКОИ...
В мазна кръчмица с бате Милко Калайджиев! - 2 (12%)
С мама и тате вкъщи ще гледаме празничната телевизия! - 1 (6%)

Пак има нещо, което не разбирам. Кой ходи на площад Батенберг да се съблича по потник и да играе Дунавското.... ?!?...

Свърши се! Вече съм магистър по PR

2007-11-22T09:50:00.002+02:00

Дълго чакания момент дойде - вчера се дипломирах. Защитата мина добре, е можеше и по-добре да мънкам, но това са подробности. Запознах се с разни готини хора, в общи линии беше перфектния ден на фона на побърканата ми седмица!! Разсъждавах си на глас вчера как тази година ми нанася втори удар - не стига, че станах на заветните 25 г., а и завърших! Преди години когато за първи път попаднах в чудото наречено ФЖМК си мислех, че като завърша вече нещата ще са различни и аз ще съм една баба.... Добрата новина е, че не съм баба и че нещата се променят, но за добро! :-)
***Сигурно ще ми липсва това време, аз съм си сантиментална личност, но като се сетя за всички сърдити и вечно недоволни администраторки, които 5 години ти късат нервите, защото студентите за тях явно са едър добитък..... и какви ли още не парадокси.... май няма да ми липсва много. По темата ще попиша някой ден, защото СУ и ФЖМК заслужават специално внимание!

***

Иначе седмицата си е луда отвсякъде!!! По-луда от години не съм имала!
Понеделник - скандал с шефа, защо пак съм се успала (е, всеки си има дефекти пък :-( ), разбиха къщата на родителите ми, чистих отпечатъци до късно, а след това вкъщи се справях с пораженията, които майстора нанесе на дома ми по време на ремонта.

Вторник - ремонта продължава - подготовки и чистене след работа до 2 ч през нощта.Сряда - защита на дипломна работа и ремонт до 1 ч през нощта.Четвъртък - още незнам, за сега направо си почивам в офиса, но ако и днес си легна в 1-2 ч ще убия някого!!!!!! Обещавам!!!!
За петък неискам да мисля.....

P.S. Поне Ева си е на shopping почивка в Рим. Все един от нас трябва да почива...

...ъ-ъ-ъъъ....

2007-11-16T10:04:00.000+02:00

Eмин бей ме покани в своята рубрика "Попитах блогърите", за което съм благодарна. Ето и какво избръщолевих, а....... май беше по-добре да замълча , ха ха ха ...
КАРАЙ ДА Е ВЕСЕЛО :-)))))

Айде черпя ви с това умопомрачително парче, пък друг път по-добре ;-)
Annie Lennox - Here Comes The Rain Again

***

Къде и как?

2007-11-15T11:52:00.001+02:00

... за Новата година става дума! Уж е далече, а всъщност плановете се правят 3 месеца по-рано!!! Цялата тази суматоха и изкуствени вълнения така ме дразнят, ама много ме дразнят..... Обаче какво, да стоя и да протестирам и накрая да си стоя вкъщи и са гледам "Господари на ефира" ... Хем всички казваме "е, чудо голямо Нова година като всеки ден", хем всеки си купува нова дрешка, да е "по-така", прави резервации, рови се, търси оферти..... Пълна истерия!

Аз още мисля.... най-много да стане както обикновено. От много мислене и наникъде! Поне съм наясно къде не искам да съм - на домашни купони - НЕНАВИЖДАМ ГИ!!!! ; -на някоя забита в нищото вила, в която си обречен да студуваш и миеш 6 тона чинии на другия ден; на гадни чалга заведения..... Ако ми останат тези алтернативи предпочитам да си стоя вкъщи.....

***

***
Незнам,.... тоя празник всяка година все повече ме дразни. Режисирано трябва да се съберем и да се напием, че неможем да го направим всеки друг ден..... Пък и според мен не е задължително да се напиеш като животно за да ти е весело... Като идиоти с тия чашки шампанско Искра..... бла, бла, бла....

Е, няма как, започвам търсенето.... къде,.... как.....

За ценители, ха ха ...

2007-11-12T13:12:00.000+02:00

Знам, че голяма част от вас ще кажат : ужас, смешна история, за нищо не става, това е всичко друго, но не и кола...... Е, обаче аз я ИСКАМ! (Нали съм Скорпион, първата дума, с която се събуждам е Искам! :-)))

***

Много ми харесва Smart-a, а след като открих и този сайт тотално полудях....

Незнам дали става за нещо, дали е добра, не съм я карала, но ми е любима. Компромисния ми вариант е Aygo :-)

***

Големият ми авто-жизнен опит се изразява в карането на няколко автомобила - Пежо 207, новичка Тойота Корола (хъъм, все учебни до тук!), Голф 4 и Опел Астра. Професионалното ми виждане е, че не малките коли, а големите се карат по-лесно и естествено за леваци като мен дизелчето е незаменимо :-))) Бензиновите ме подлудяват, което е доказателство, че на нищо не ме научиха на курса, пък и аз загубих тотално желание да карам в София...

P.S. Сигурно ако имам своя кола нещата ще са различни... едно Smart-че....

Show me the moneeeeyyy!!!!!!!!!!!

2007-11-12T11:23:00.002+02:00

ТОП 10 на култови фрази от англоЕЗИЧНОТО КИНО:
(в. Монитор)

1. I'LL BE BACK, “ТЕРМИНАТОР”
2. FRANKLY, MY DEAR, I DON'T GIVE A DAMN, “ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА”
3. BEAM ME UP, SCOTTY, “СТАР ТРЕК”
4. MAY THE FORCE BE WITH YOU, “МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ”
5. LIFE IS LIKE A BOX OF CHOCOLATES, “ФОРЕСТ ГЪМП”
6. YOU TALKING TO ME?, “ШОФЬОР НА ТАКСИ”
7. SHOW ME THE MONEY, “ДЖЕРИ МАГУАЙЪР”
8. DO YOU FEEL LUCKY, PUNK? “МРЪСНИЯТ ХАРИ”
9. HERE'S LOOKING AT YOU, KID, “КАЗАБЛАНКА”
10. NOBODY PUTS BABY IN THE CORNER, “МРЪСНИ ТАНЦИ”

P.S. Run Forest, ruunnn....... :-)))

Първи сняг!

2007-11-10T11:23:00.000+02:00

Ето го и него! В първия момент щом го видях от прозореца се хвърлих обратно в леглото и се завих през глава! Помолих разбира се да ме събудят на пролет..... хррррр..... Не обичам зимата, много ми е студено и кално и студено и мноогооо студено. Винаги ми е студено.
Само 15 мин по-късно си направих ароматно кафенце и ми "звънна" песен в главата (както не веднъж съм казвала аз имам различна почти всеки ден!!!) :

Jingle bells, jingle bells,
jingle bells rock
jingle bells swing
And jingle bells ring.....

Знам, знам - рано е! Това е любимата ми коледна песен - направо превъртам на тази тема. Страдам от някакъв коледен синдром. Най-обичам на сутринта на Коледа да се моткам по пижама и да си пея Jingle bells rock! :-)))

P.S. Тази Коледа ще е различна знам го!

Финал на анкетата!

2007-11-08T10:23:00.000+02:00

Ей така by the way.... защо всъщност носите слънчеви очила в облачно време? е въпросът, който ме терзае от известно време. Това е и причината да се допитам до вас!!!

Анкетата не достигна върхови изследователски резултати, но все пак могат да бъдат направени ценни изводи.
Като първо впечатление изборния резултат показа, че "инкогнито" е вече само добрия, старагент 007 и задръстения му колега - Агент Купър.... Все още се колебая за да кажа със сигурност кой от двамата възрастни агенти се е добрал до блога ми и е гласувал. След приключване на разследването водено от Бъфи убийцата на вампири, Блондинката Вероника Марс и неповторимия и сръчен д-р Хаус (все пак някой трябва да се заеме с ДНК тестовете) истината ще "възтържествува" тук, на тази страница!

Не само в btv, а и тук имаме Добрата новина! Тя е, че все по-малко хора препиват качествено. Едва 2 гласа за препилите предната вечер! Да живее минералнта вода!
Заслуженото второ място отредено от анкетираните (цели 9 участника) е за два отговора:

- Защото съм много гъзи!

- Защото Елица нищо не разбира от мода!!!!!

***

Оспорваната борба така и не успя да реши - дали вие сте много гъзи или аз просто не разбирам нищо от мода?!?!? Въпреки това издигната на второ място, лишена от моден усет и такт мисля да се прибера вкъщи, да се затворя в стаята и да плача до другата неделя! Виж ти може да ми просветне ... :-)

and the winner is:

Защото ми свети в очите..?!??....облака!?!

- цели 44% !!!

Интересен факт, на който учените задължително трябва да обърнат специално внимание. Както и предполагах - няма какво да ти свети в 18 ч вечерта през октомври, освен облаците?!?!?

Чудно ми е обаче на тези сладурчета в клубовете светлинните ефекти ли им светят???? Нееееееееееееееее САМО ТЕ СА МНОГО ГЪЗИ :-)))))))

Първото ми публично класиране :-)

2007-11-01T12:38:00.001+02:00

Първата класация, в която се появява моя блог. Много съм щастлива :-)

***Според автора на класацията - Васил Колев, тази е най-добрата, защото "като се обновява на 2 минути, винаги има шанс по някое време вашия блог да е на първо място, а тия на хората, дето не обичате - на последно. От това по-добра класация, здраве му кажи"

Всъщност това не ме интересува - коя по-добра, кой е по-известен, просто ми е приятно, че срещам блога си на места, на които дори не съм и подозирала :-)))

Напоследък модата да се класираме наляво и надясно става някаква нова блог мания. Може би това е още един етап от развитието на щурото ни онлайн развлечение....

Има още доста път да извървиме :-)))

P.S. вече съм 30-та, ха ха ...

Края на месеца!

2007-10-31T17:04:00.000+02:00

...и Октомври си замина. Оооо, честит Хелоуин ако изобщо го възприемате като празник. Аз не го усещам като такъв, но хората си го харесват.

Стоя си, слушам си шоуто на Роджър по Nova и се мъча да си спомня с какво ще запомня този месец. И така да помисля....

ПАРТИТО Е:

Axwell в Yalta

ПАРЧЕТО Е:

I found you!

ПРАЗНИКЪТ Е:

25 чрд

ДРЕХАТА Е:

шашаво лилавото ми зимно яке

СЪБИТИЕТО:

написването на дипломната ми работа, ееее и новия ми фотоблог!!!

ДОБРОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ:

хората от http://www.actualno.com/

ЛЮБИМАТА ВЕЩ:

слончетата от Денни

КРАСИВОТО:

букетите, които все още красят домът ми

НОВОТО:

прическата ми, вдъхновена от мисис Бекъм и изпълнена от

Петко Топурски и компания

ДОБРАТА НОВИНА:

идва любимия ми dj :-))))))))))))